<strong>Весела Гюрова</strong> <em>Софийски университет „Св. Климент Охридски“</em> [emember_protected for='16-2-18' format_protected_msg='1' custom_msg='<a href="/member-login/">Влезте в системата, за да прочетете пълната статия</a>'] Монографията, публикувана през настоящата година от издателство „Авангард принт“ (А 2025) 1), е второ преработено издание на утвърден в академичните и изследователски среди в педагогическата ни общност. Това е доц. д-р Светлана Ангелова, добре позната и приета в професионален план от своите колеги в НБУ, СУ, ВТУ, където тя израства като авторитетен преподавател, когото познавам от годините на натрупване на нейните първи постижения като асистент в обща за нас изследователска област. Книгата е в обем от 273 страници, структурирани в предговор, три глави и литература. Обхванати са 254 източника, от които 122 са на кирилица и 132 – на латиница. Това сериозно и задълбочено систематизиране на информация в теоретичното проучване е благоприятна основа за сложно постижима и комплексно формулирана насоченост в монографията – да се обединят пресечните полета на природонаучното познание в университетски курсове и в природонаучното начално образование. Още от <strong><em>първа глава </em></strong>това се доказва <strong><em>чрез ракурси</em></strong> на: – „знанието за природата в прехода „научно знание – учебно знание“; – „фундаментални идеи в знанието за природата и предизвикателства на природонаучното образование“; – „природа и материя като философски импликации между „природонаучно знание – природонаучно образование“ в началния етап; – „съдържанието на природонаучното образование в началното училище – планетата Земя като част от Слънчевата система“. Авторката е актуална в представянето на <strong><em>водещите съдържателни линии</em></strong>, които е необходимо да бъдат следвани, за да се диференцират конкретните измерения на природонаучната образованост на детето чрез взаимоотношенията „знание – познание“ (с. 13). Така се извежда <strong><em>устойчивостта в различните нива</em></strong> – индивид, общност, общество, защото тя „движи“ и опосредствано влияе върху развитието на икономиката и на околната среда. Освен че <strong><em>задава проекции на </em></strong><strong><em>европейските приоритети и нормативните документи </em></strong>в страната ни, които се отразяват в знанието и тълкуването му в институциите, авторката навлиза в: – психолого-педагогическата същност на опознаването на обективния свят; – осъзнаването на предизвикателства и придвижването на субектите към избор; – допринасянето към каузата на равновесните процеси в природата. Така се стига до <strong><em>характеризиране на природонаучното знание</em></strong> в началното училище – „преобразувано, синхронизирано и адаптирано“. В това тълкуване природонаучното образование в началното училище се представя с неговите специфики. Резултат от извеждането им е връзката им с желанията, с последователната настойчивост и с постиженията на учениците. Триадата <strong><em>„идея </em></strong>– <strong><em>еволюция </em></strong>– <strong><em>ценности“</em></strong> (с. 28) във философската интерпретация на монографичното изследване очертава взаимна свързаност, която С. Ангелова последователно проследява. Съобразно взаимоотношенията „научно знание – учебно знание“ се търси <strong><em>значимостта на изграждането на връзката „дете </em></strong>– <strong><em>общество </em></strong>– <strong><em>природа</em></strong>“, като в трети параграф се защитава тезата, че актуалната природонаучна подготовка на учителя в началното училище предпоставя частно дидактическото преобразуване на знанието в посока на формиране на отношения за изграждането на връзката „дете – общество – природа“. Тук бих подчертала <strong><em>допълнителната и интригуваща информация</em></strong>, поднесена коректно и разширяваща научния кръгозор на учителя за взаимоотношенията между планетата Земя и Слънчевата система, за параметрите на литосферата, атмосферата, хидросферата, биосферата. Защото обединява научната и практическата подготовка на студентите чрез своя професионален опит, авторката убедително защитава пред читателите трансформираната самоценност на природата у детето във взаимодействието му с нея (с. 99). Именно <strong><em>връзката „дете </em></strong>– <strong><em>общество </em></strong>– <strong><em>природа“ е център на втора глава</em></strong>, в ракурсите: – „природата във вариациите на потребителската култура и алтернативата природонаучно образование“; – „връзката „дете – общество – природа“ – зависимости и проявления в устойчивото развитие“; – „теоретични основи на изграждането на връзката „дете – общество – природа“ в контекста на устойчивото развитие“. Като остава вярна на своя <strong><em>аналитичен сравнителен подход</em></strong> към представянето на автори и техните новаторски в общодидактичен и частно специален план, С. Ангелова доказва тенденции, свързани с отчуждението на детето от естествения природен свят – „загубата на връзката с откритите пространства и все по-заседналия начин на живот на детето днес, което води до множество нарушения в развитието му с крайно неблагоприятни последици за него“ (с. 129). Това всъщност е потвърждаването на тезата, че изграждането на връзката „дете – общество – природа“ е в ракурсите на качественото образование, реализирано като устойчиво развитие. Подходът на активното учене, поставен от авторката на монографията, е продължение и актуализация на нейните приноси в теоретичните обосновки на „целенасочената активност на ученика в ученето“ (с. 133). Тя алармира за необходимостта от „нов прочит“ и „разширяване на границите на формалното природонаучно образование чрез интегриране, взаимопроникване на неформалните аспекти в ученето“ (с. 144). Базираният на природата социално-емоционален подход напълно логически и целенасочено в контекста на втора глава се определя като социално и емоционално начало на ученето в единство с когнитивните му характеристики. С. Ангелова достига до важни за реализирането на природонаучното познание в началния етап <strong><em>нововъведения в институционален план</em></strong>: – „гарантиране на проява на отвореност и обръщане към природата“ (c. 153); – „култивиране на чувствителност у детето; – „изграждане на самокритичност“; – „осъзнаване на самоценността на природата“; – „чувство на смиреност и поклонение пред Природата“ (с. 154). В третата глава на монографията С. Ангелова закономерно стига до интерпретиране на <strong><em>модел за учене чрез проучване </em></strong>и изграждане на връзката „дете – общество – природа“ в контекста на природонаучното образование в началното училище. Тук, <strong><em>вярна на преподавателската си мисия да характеризира обективно образователните перспективи, тя отново интегрира</em></strong>: – „нормативна регулация“; – „моделът учене чрез проучване“; – „етапи на проучването“. В монографията се извежда виждането, че „изграждането на връзката „дете – общество – природа“ чрез природонаучно образование „е важно да следва логиката чрез проучване“, което е „срещата“ на света с тях, „предизвикателство на тяхното единство“ (с. 214). В процеса на проучване децата „надграждат идеите си“, „оспорват“, проявяват „любознателност“, „критичност“ ( с. 218). Изведени <strong><em>са етапи на проучването</em></strong> (с. 222) в изграждането на модела, който е предложен за трансформиране и реализиране от учителите: – ориентация – начало/иницииране на проучването; – избор на тема – задаване на въпроси и формулиране на хипотеза; – проучване – събиране и анализ на данни (фокусираща перспектива); – обсъждане – резултати от проучването; формулиране на изводи и заключение; – презентация – оценка, рефлексия/създаване на продукт; преход към ново знание и последващо проучване. Авторката споделя в тези процеси виждания на наши и чужди автори, които имат сходни изследователски проекции при реализирането им, но подчертава характерната за всички етапи <strong><em>автономност на всяко дете</em></strong> да идентифицира своето отношение към природата. Мога да приветствам направените препоръки от авторката за прилагането на тези моделни етапи, които обединяват методи и техники за тяхното примерно постигане от учителя (с. 127 – 129). Несъмнено С. Ангелова се представя по безспорен начин като добър психолог-педагог в контекста на <strong><em>обогатяване на дидактичните ракурси</em></strong>. В това читателят се убеждава заради позицията ѝ на съмишленик на подрастващите при поднасянето на информация, при нейното синтезно ориентиране в дейностните, в комуникативните и в неформалните преживявания на учениците в началния етап на средното образование. Но не на последно място, заради фокуса, който поставя в главите на труда си – „не върху резултата“, а „върху значимостта на процеса“, „при отчитане на индивидуалния напредък на детето“, на неговата самооценка (с. 243 – 244). Вижда се убедително, че авторката ни предлага специфика на взаимовръзки и отправни точки за детайлното им проектиране, ценни както за студенти, така и за учители в процеса на специализация и учене през целия живот. В какво се състоят тук <strong><em>приносите</em></strong> на С. Ангелова, която съчетава идеи, основополагащи за природонаучно и за социално ориентираното образование на подрастващите в културно-образователния контекст на „детето – обществото – природата“. <ol> <li>Авторката дава подкрепа за преодоляването на неглижирането на образователни цели и съдържание, свързани с аргументи за сложността и трудността на това познание до 12 -годишна възраст и отнасянето му предимно до учебните предмети в средния етап в частно методическите аспекти на биологията, химията, физиката, географията и техните конкретизации в дидактични полета за учениците по учебните теми. Категоричното заявяване на взаимовръзката между научното познание и учебните постижения на учениците в началния курс, разглеждането на допълнителна информация в подготовката на педагога <strong><em>създават увереност в институционален план</em></strong> при увличането на децата в природонаучните им нагласи за откривателство</li> <li>В монографията се обвързват важни характеристики на методическата ориентация „дете – общество – природа“ чрез позоваването върху европейски и български опит на автори. С. Ангелова убеждава в предимствата на взаимодействието с „отворената“ за възприятията и гарантирана от съпреживяване естествена природна среда, която създава не безразлични към живота, а отстояващи го <strong><em>бъдещи поколения чрез устойчиво присъствие в него</em></strong>.</li> <li>Авторката излага съдържание в структура на научен труд, но същевременно завладява със силата на своя стил, страстно съвместен с есеистични на места комуникативни техники, които пораждат <strong><em>емоции и мисъл за нагласите</em></strong> към тези постановки в учебното съдържание. Така текстът не е формализиран, а обратно – въпреки научността и споделената подкрепяща информация той се възприема според реакциите твърде лично и провокира избор за нови идеи в практиката.</li> <li>Не е пренебрегнато <strong><em>центрирането върху ученика</em></strong> въпреки методическия доминиращ характер на монографичния труд. Акцентирано е върху психолого-педагогическата същност на познанието в началната училищна възраст, на неговите особености, на емоционално-социалния контекст на научаването, споделено с възрастни и съученици като съмишленици в откривателството.</li> <li>Представеният теоретико-интегриран и етапен модел на проучване с неговите етапи не е рамка в дейностите, а мотивира, вдъхновява и увлича. Със сигурност е положителна основа за <strong><em>преформулиране и експериментално проверяване</em></strong> от истински съпреживяващите познавателните ориентации на учениците.</li> <li>Не на последно място, конкретните наблюдения след придобиване на знания са позиционирани в монографията с истинските естетически чувства. Радостта от красивото се свързва с <strong><em>желание за грижи към него</em></strong>, да се закриля то и да се направи още по-въздействащо в света и в живота на подрастващите.</li> </ol> И накрая – струва ми се, че трудът би бил просто поредната публикация, ако зад него не стои личността на С. Ангелова – <strong><em>експерт, обучител, преподавател, ръководител на проекти, милеещ за учениците и учителите</em></strong> именно и чрез връзката „дете – общество – природа“. В този смисъл не само „поглед“ към една пресечна сфера на реализация на педагога, а негово <strong><em>верую в професията</em></strong>. <strong>БЕЛЕЖКИ</strong> <ol> <li>АНГЕЛОВА, С. (2025). Съвременни ракурси в природонаучното образование в началното училище: поглед към връзката „дете – общество – природа“, Русе: Авангард-принт. ISBN 978-954-337-502-8.</li> </ol> <h3 style="text-align: center;"><strong>MODERN PERSPECTIVES IN SCIENCE EDUCATION IN ELEMENTARY SCHOOL: A LOOK AT THE RELATIONSHIP "CHILD – SOCIETY – NATURE</strong></h3> <p style="text-align: right;"><strong>Prof.</strong> <strong>Dr. </strong><strong>Vesela Giyrova</strong></p> <p style="text-align: right;">ORCID iD: 0009-0002-0833-7671</p> <p style="text-align: right;">WoS ID: JQI-7242-2023</p> <p style="text-align: right;">Sofia University</p> <p style="text-align: right;">Sofia, Bulgaria</p> <p style="text-align: right;">E-mail: vgjurova@uni-sofia.bg</p> <a href="https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2025/10/pedagogy_8_25_vesela-gurova.pdf" target="_blank" rel="noopener">>> Изтеглете статията в PDF <<</a> [/emember_protected]