Професионалното висше образование

Професионалното висше образование – накъде

Проблемите на професионалното висше образование и бъдещото му развитие обсъдиха минис-
три, учени, представители на висши училища, на работодателски организации и президентът на Европейската асоциация на професионалното висше образование (EURASHE) Армандо Пирес. Форумът се организира от Висшето училище по телекомуникации и пощи по повод 140-ата годишнина от неговото създаване. Домакините избраха за тема важни за висшето образование у нас въпроси, а именно приоритетите и бъдещото развитие на професионалното висше образование.
Над 30 ректори се включиха в дискусията. Сред участниците бе и зам.-министърът на образованието и науката проф. Генка Петрова. ВУТП е единственото държавно българско висше училище, което от 2019 г. е член на EURASHE.
„Проблемите на професионалното висше образование звучат особено актуално днес. Преди месец с Решение на МС бяха определени първите научноизследователски висши училища. Те ще бъдат обект на допълнително целево финансиране по различни специфични пътеки от страна на държавата и европейските фондове. В същото време, „пистата“ на висшите училища, които са насочени към тясна връзка с бизнеса и търсят профилната си идентичност именно в създаването на висококвалифицирани тесни специалисти, остава неразработена и на практика отсъства все още от дневния ред на институциите и обществото – коментира проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на ВУТП. – Едновременното развитие и даването на път и на двете направления, в които ще се развиват българските висши училища, е от съществена важност. Отсъствието на пътна карта за развитие на професионалното висше
образование, съчетано с наливането на огромни за мащабите на системата средства единствено в определените за научноизследователски висши училища ще роди огромни диспропорции в системата, вследствие на което ще получим нещо, което категорично не желаем – национално висше образование на две скорости.“
Представителите на висшите професионални училища поискаха в спешен порядък да се създадат ясни правила, по които те също да бъдат мотивирани да се развиват, тъй като именно те се явяват основен двигател на икономиките на регионите – област, в която България трябва да догонва останалите страни членки на ЕС. Върху това акцентира в изказването си и Армандо Пирес. Той даде положителни примери с Финландия, Португалия и Естония. Там вследствие развитието на професионалното висше образование се е стигнало до много по-силен икономически растеж през последните години.
Председателят на Съвета на ректорите проф. Анастас Герджиков посочи, че обособяването на научноизследователски, образователни и професионални висши училища е замислено именно като средство те да се съпоставят и съревновават помежду си, но въз основа на областите, в които всяко едно от тях е най-силно. „Трябва да се създаде възможност всеки да се изяви там, където е най-силен. Може едно висше училище да има качество на даваното образование, висока степен на разпознаваемост от бизнеса, чудесна реализация на възпитаниците му на трудовия пазар, но да няма високи научни резултати или пък да е профилирано в област, където по-трудно се постигат такива, и като последица то няма никакъв реален шанс да се конкурира с останалите. Това положение трябва да се коригира, преди да е станало твърде късно“, категоричен е проф. Герджиков.
„Убедена съм, че съвместните усилия и взаимодействието между българските професионални висши училища и работодателските организации биха спомогнали за по-точно формулиране на предизвикателствата и нуждите пред този тип висши училища и по-адекватната защита на общите ни интереси пред държавните и обществените структури. Сътрудничеството би ни позволило и по-пълноценно да се възползваме от възможностите, които държавата и ЕС предоставят по различни програми за университетски и научен обмен, изграждане на капацитет и финансиране на академични и научни дейности“, обобщи проф. Темелкова.