Търсете собствен стил! Не копирайте

Петя НИКОЛОВА

Калоян Христов е от онези млади учители, които неволно можеш да преброиш сред присъстващите ученици. Ще мине и за част от гимназиалния волейболен отбор, макар и с голям шанс да го изберат за играч на мача. Тренирал е 7 години и волейболът е любимият му спорт. Може би само брадата, като символ на мъдростта, предизвиква известно съмнение. „Не разчитам на нея“, казва с усмивка той. На 26, при това ненавършени, Калоян притежава впечатляваща визитка. И разчита преди всичко на себе си, докато гради преподавателски авторитет пред учениците и име със собствен почерк в съвременната българска поезия. На предизвикателството да избере едно от двете, заявява, без да се двоуми: „Избирам и поезията, и учителската професия. Учителската професия е смисъл. А когато виждам в нещо смисъл, го правя с желание“.
Първата му стихосбирка – „Съвпадения“, излиза през 2018 г.
Тя е началото и основата, за да направи крачката към втората – „Солени молекули“. Издаването ѝ е награда за това, че печели конкурса „Море“ през 2020 г. „Солени молекули“ съдържа около 60 стихотворения, подчинени на смисъла, събран в малко думи.
От три години преподава български език и литература в ЧНУ „Ерих Кестнер“ в София, където води и часове по творческо писане. Сред създателите е на интернет платформата за литература и изкуство TetraDkata.com. Принадлежи също така на Габрово, защото е роден там, както и завинаги – на Априловската гимназия. За първото светско училище в България, основано през 1835 г.,
Калоян може да говори дълго и вдъхновено: „Априловската гимназия ми е дала толкова много, че съм ѝ безкрайно признателен. Който усети духа на това училище, никога не се разделя с него. Априловци завинаги са свързани с гимназията, независимо дали вече не учат или не преподават там. Сградата, обявена за паметник на културата, е заредена с онази сила и мотивация, с която са я градили. И този заряд и дух се предават“.
Изучавал от VIII до XII клас по 7 – 8 часа седмично литература в специализирана паралелка в Априловската гимназия, Калоян попада под въздействието на литературата от ученическите си години. По това време започват и първите му опити в поезията, повлиян от Смирненски и без съмнение – от учителите в класната стая. „Всеки от тях ми е дал нещо от себе си, за да израствам – споделя той. – Но има човек, на когото дължа много, и това е учителката ми по литература Владилена Катевска. Сега, когато самият аз преподавам, разбирам, че още тогава съм се учил от нея. Давала ми е не само знания, но ме е научила на отношение към хората, към учениците и на взаимодействие с тях.“
Убеден, че образованието е съвместен процес, при който ученик и учител работят заедно за общи цели, Калоян се стреми да поддържа уважителното отношение помежду им. „Когато излизам пред учениците – казва младият учител, – не излизам да им покажа колко много знам, а пък те колко не знаят, а да им покажа какво те знаят.“ По същия проникновен начин Калоян тълкува думите на Васил Априлов – „Школата е обща – и открай света да дойдат, нека се учат“, останали завинаги в съзнанието му: „Всички преминаваме през различни етапи в живота си и затова някои от учениците не са отдадени на образованието. Силата на учителя обаче е в това, че не се отказва от тях и не ги отлъчва.
Как ще оставиш ученик в периферията на вниманието си само защото в този момент не е отдаден
на ученето?
Ами ако нещата се обърнат и започне да учи? Винаги работя с идеята, че това може да се случи. Възможно е, разбира се, и да не стане. Но ако стане…“
В подхода си към учениците Калоян Христов влага собственото си възприятие, че „всичко е образование“, но човек трябва да бъде дързък да се обърне към знанието. Миналата година организират съвместно с Националната Априловска гимназия ученическа научна конференция с единайсетокласници. Озаглавена е „Между редовете“ и се провежда в Габрово. Учениците Лили Георгиева, Денис Белчева и Петра Станкова, представили софийското ЧНУ „Ерих Кестнер“, посещават не само Гимназията и гроба на Васил Априлов, но се запознават също с Музея на образованието и Музея на индустрията. Споделяйки убеждението, че учителите учат децата да смятат и да бъдат грамотни, но им помагат да израснат и като хора, Калоян съдейства за редовни срещи в училище със съвременни български писатели. Сред тях са доц. Иван Христов, Петър Чуков, Роман Кисьов, Теодора Тотева, които четат свои произведения, отговарят на
въпроси. „С такива инициативи се стараем учениците да излязат от училище не само със знания, но да имат и контакти – социални, творчески, да бъдат достойни личности в обществото“, казва младият учител.
Като преподавател по български език и литература в гимназиален етап, Христов може да коментира в детайли учебните програми, НВО и ДЗИ, съобразеността на произведенията с възрастта на учениците и дали приоритет има количеството, или качеството.
„Четенето с разбиране е един от най-трудните компоненти в момента за учениците – споделя Калоян. – Наблягаме много върху тази част, но учениците не вникват в текста, бързат, съответно допускат много грешки и губят много точки при оценяването.“ Според него Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) не е особено приложима за българското образование, защото не изследва вътрешнонационалните компетентности, а общо компетентностите на хората, излизащи от образователните системи, за бизнеса и за икономиките на държавите.
Предпочита също да вижда цели произведения, заложени в учебната програма, а не части от тях, понеже това затруднява още повече разбирането на текстовете от учениците. Надява се, че изучаваният материал в Х и XII клас ще бъде включен в Националното външно оценяване и Държавния зрелостен изпит по български език и литература поради необходимостта децата да запазят мотивация. Разчита, че тази година учителите няма да бъдат изправени пред догадки какъв е форматът на изпита, а ще получат своевременни указания, за да упражняват адекватно децата.
„30 процента от успеха на всеки изпит – казва Калоян Христов – е добрата ориентация в навигацията вътре в изпита.“ Учениците на Калоян са късметлии, защото всеки учебен час с него е среща със съвременен български поет. Може би най-привилегировани са посещаващите часовете му по творческо писане.
Имат шанса да общуват с учител, за когото едно стихотворение е силно не когато в него има много думи, а когато има много смисъл. Помага им с насоки и редакторство и е много щастлив, че стигат до финала на първото състезание „Млада метафора“. Денис Белчева, Калоян Димов и Лили Георгиева са оценени от проф. Михаил Неделчев, Георги Господинов и Иван Ланджев и се класират на второ място.
„Поезията е субективна и абстрактна – казва Калоян Хрис-
тов. – Това, което наистина се опитвам да обясня на моите ученици, е да имат собствен почерк, да не повтарят някого. Необходими са много писане, много четене и вдъхновение. За радост, аз започнах да пиша по-сериозно, вдъхновен от любов. Любовта между хората е най-важното нещо в света и за нея трябва да се грижим. Защото все повече времето има нужда да го променяме чрез любов.“