Марияна ЦИБРАНСКА-КОСТОВА*
Във всички европейски езици глаголът имам става елемент на словосъчетания, които се използват много често в различни комуникативни ситуации. Българският език не прави изключение. В съвременната речева практика обаче често чуваме и неправилни изрази с този глагол: имам на идея, нямам си на идея, имам на предвид, имам в предвид. Правилните употреби трябва да бъдат:
Имам/нямам идея: Имате ли идея защо се случи това? Нямам идея дали навън вали.
Имам/нямам предвид: Нямам прeдвид конкрeтни неща. Имайте предвид тези обстоятелства, преди да вземете решение.
Изразите са резултат от силната съчетаемост на глагола имам със съществителни за изразяване на различни състояния, отношения, емоции от типа на: имам желание – ‘желая’; имам надежда – ‘надявам се’; имам грешка – ‘греша’ и др. Съответно имам идея означава ‘знам, разбирам нещо отчасти, имам представа за нещо’. В този случай няма необходимост от посредничеството на предлога на, за да стане ясен смисълът. Една възможна причина за лексикалната грешка е съществуването на други съчетания на глагола имам, при които предлогът е уместен – имам на ум, имам на ръка, имам на разположение. Те обаче изразяват друг тип смислови отношения.
В израза имам предвид втората съставна част е наречие и наличието на предлог пред него е излишно. Значението на съчетанието е ‘съобразявам се, вземам под внимание нещо или някого’. Или както казва един любознателен потребител във форум: „Не можеш да имаш нещо едновременно в и пред“ (от интернет).
Не бива да забравяме, че лексикалната норма на българския език трябва да се спазва и в разговорната реч.
*Д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова e професор в Секцията за история на българския език в Института за български език при Българската академия на науките.
