Зина СОКОЛОВА
Всяко второ дете у нас (47%) е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст, а 13% от подрастващите са преживели всички форми на тормоз, сочат данни от изследване по поръчка на УНИЦЕФ. Емоционалното насилие е най-разпространеното и засяга почти половината (45,9%) от всички деца. Четирима от всеки петима родители съобщават, че са крещели, заплашвали или налагали други унизителни наказания на своите деца. Особено тежко е положението на децата от уязвими групи или с увреждания и на деца, жертви или свидетели на престъпления. Все още не навсякъде у нас има условия за прилагане на мерки за предотвратяване на т.нар. повторна виктимизация – липсват достатъчно „сини стаи“ и специализирани съдилища, които да разглеждат дела с участието на деца.
Тревога будят и констатациите по отношение на специалистите, работещи с деца. Изследването установява, че те имат различно разбиране за това доколко насилието над деца е сериозен проблем у нас. Сравнително висок процент професионалисти смятат за приемливо удрянето на шамар (6 – 16%). А около една четвърт от тях приемат учител или родител да крещи на дете, когато то не се държи добре.
Затова, въпреки че от години имаме Закон за закрила на детето, цифрите говорят по-скоро за обратното. Стряскащите данни показват, че много деца са лишени от грижи от страна на родителите, както и от адекватна закрила от държавата. Това разкрива, че обществото ни спешно се нуждае от превъзпитание, за да се създаде атмосфера на нетърпимост към насилието върху деца както у дома, така и в институциите. Само така може да се защити най-невинната част от него.
