През 2015 г. в сп. „Нейчър“ излиза статията на Питър Бауер, озаглавена „Тихата революция“ за числената прогноза на времето. Изследване, обхващащо периода 1981 – 2014 г., доказва, че най-добрата прогноза оттогава до днес е 3-дневната. Следващата е 5-дневната, а след 2000 г. и 7-дневната има степен на сбъдване от 70%. На 10-дневната не може да се разчита, професионалните метеорологични служби не биха дали прогноза
за повече от 7 дни. Това разказва доц. Гергана Герова от Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. Тя е категорична, че най-важното за една точна прогноза са началните условия. А за да се опише максимално точно състоянието на атмосферата, от решаващо значение са наблюденията.
Мечтата на всеки метеоролог е да си направи своя мрежа от клетки и във всяка клетка да получава наблюдения за стойността на 5-те величини, които ще прогнозира. Но затова се изисква солиден финансов ресурс. Затова по света има много клетки и малко наблюдения и учените се стремят максимално да използват информацията от тях. Например атмосферата не е само близо до земната повърхност и се налага да се прави точна диагноза и във височина, особено ако става въпрос за влажността на въздуха, която основно е в долните 5 км. Тук много важни са наблюденията от т.нар. аерологични сондажи – това са балони с прикачени сензори, които, издигайки се във височина, измерват температура, влажност, вятър и налягане. С тези профили специалистите могат максимално точно да опишат началното състояние на числената прогноза. Днес се разработва голям набор от нови наблюдения от нетрадиционни източници за използване в числената прогноза на времето, като публични мрежи, широк спектър от евтини устройства, включително мобилни телефони. Най-важното за една фабрика за прогноза на времето е да има суперкомпютър, данни от наблюдения, алгоритъм за получаване на максимално добри начални условия.
