„Опитвам се да възпитам индивидуалисти“, казва Елена Киселова – преподавател в прочутата гимназия
На 50-ата юбилейна конференция на Съюза на математиците в България (СМБ) Елена Киселова-Костадинова от Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ получи съвместната награда на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и СМБ за учител по математика с най-голям принос в откриването и развитието на млади таланти. Учениците Ӝ са носители на множество медали, най-значимите сред които са 2 сребърни медала от Международната олимпиада по математика (2021 г.), сребърен и бронзов медал от Балканската олимпиада по математика (2020 г.),
един златен, 2 сребърни (2017 г.) и един бронзов (2016 г.) медал от Младежката Балканска олимпиада по математика, сребърен медал от Roumanian Master in mathematics (2019 г.), 3 златни (2021 г.) и 1 сребърен (2020 г.) от Жаутиковската олимпиада и 3 бронзови медала от Всерусийската олимпиада по математика (2018 г., 2019 г.). Трима от възпитаниците Ӝ са лауреати на Националната олимпиада по математика през тази година. Неин ученик представя България на Research Science Institute 2020 и е класиран в топ 5 за най-добра писмена разработка и в топ 10 за най-добрите устни представяния, което е едно от двете най-добри представяния на България на този форум до момента. Тя е съавтор в 15 сборника по математика. Носител е на Почетното отличие „Неофит Рилски“.
Информацията, придружаваща номинацията на Елена Киселова за наградата, е в обем от три вестникарски страници. Основният дял в нея са получените от учениците ѝ награди – неизброими в буквалния смисъл на думата. Признава, че да ги изреди, е задача с повишена трудност. Особено като се има предвид, че информацията е за последните 5 години, при това само от национални и международни състезания. Тук не са посочени регионалните състезания и такива, организирани от отделни структури.
Тя е класен ръководител на немска паралелка, в която децата попадат с най-висок бал, а това означава с най-високите оценки по математика и български език на Националното външно оценяване след VII клас. Но те са в СМГ още от V клас, а с някои от тях работи още от курсовете за третокласници.
„Водех две паралелки от V клас, като само 6 деца се преместиха в други училища в гимназиалната степен – казва тя. – Останалите се прегрупираха – едни останаха в немската, други в английската паралелка – според желанията и резултатите, най-вече по български. Нашите ученици изкарват 100 точки по математика, но се оказва, че цедката за тях е българският език. Единият от двамата сребърни медалисти от Международната олимпиада по математика е приет в V клас в СМГ сред първите, но не и пръв – беше на 7 – 8 място, а другият – на двадесето – казва Елена Киселова. – Това е знак, че децата търпят развитие.“
В школите по математика в гимназията, които са извън часовете, отначало се записват по 30 деца, продължава разказа си преподавателката. Но до XII клас остават
14 – 15, които се явяват на национални състезания. Накрая в разширения национален отбор влизат двама-трима. Някои от учениците ѝ печелят медали и от олимпиади в други области – физика, лингвистика, химия, но продължават да се явяват и на състезания по математика. Неин ученик е бронзов медалист от Международната олимпиада по физика, но на последното национално състезание по математика – Пролетни математически състезания, е единственият, справил се със задачата по геометрия за XII клас. Друг неин ученик се занимава с биология, печели конкурса „Млади таланти“.
„Много се гордея и с моя ученик, който постигна забележителен успех от Лятната школа на Масачузетския технологичен институт RSI – подчертава Киселова. – Това са деца, които през целия курс на средното си образование не само се явяват на състезания по математика, но се насочват и към други дейности, свързани с приложението ѝ. На някои не им достига бързина, за да бъдат състезатели, или просто предпочитат да потънат дълбоко в конкретен проблем и започват да се занимават с наука, да пишат реферати върху неизследвани теми. В школата идват най-добрите от двете паралелки, които водя. Там не се налага да питам дали са си написали домашното. Решаваме една и съща задача по няколко различни начина, всеки дава идеи. В VI и VII клас децата не разбираха защо е необходимо да го правим, но с времето осъзнаха, че това е творческият процес. По-ценно е да атакуваш задачата с няколко различни метода, да анализираш каква е основната идея на автора ѝ, също като в литературно произведение. Да подходиш към проблем и да намериш 5 решения е по-полезно от това да решиш 5 задачи, но всичко да остане на повърхността, да не запомниш смисъла. Тази година го доказахме с трите златни медала на Жаутиковската олимпиада. На няколко от задачите момчетата направиха различни един от друг, както и от журито, решения. В последствие написахме и публикувах-
ме статия в списание „Математика и информатика“ (Д. Димитров, Св. Лалов, Ст. Хаджистойков,
Е. Киселова – Седемнадесета Жаутиковска олимпиада по математика, информатика и физика, Алмати, 7 – 12 януари 2021). Гордея се, че 14 деца до края на XII клас посещаваха школата, въпреки че вече бяха приети в най-престижните световни университети, бяха спечелили множество медали.“
Елена Киселова е категорична, че не ѝ се налага да овладява вниманието на учениците. Това са деца, които изискват, и ако човек има какво да им даде, го слушат с внимание. А като прочетат нещо ново и интересно, което и тя не знае, я питат: може ли аз да водя школата. Така се стига да размяна на ролите. Преди години пом.-директорът, който също е математик, ѝ казва, че ще дойде в школата на проверка. Тя само го уведомява кой ще я води. Ученикът сбито представя теоретичната част, после дава задачи на своите съученици. Темата се оказва непозната дори за пом.-директора. Той си води записки с интерес, а след края на часа, впечатлен, подарява на ученика руски сборник по математика.
От новата учебна година Киселова поема петокласници. Признава, че това ще бъде голям стрес, тъй като методиката на преподаване при по-малките е различна. Сега първите 3 години отново ще трябва да приказва само тя. Докато се стигне постепенно до размяна на ролите – учителката да говори неща, които учениците не знаят, а те да я запознават с неща, за които тя няма време да чете.
Според преподавателката напоследък хората почват да оценяват значението на математиката за развитието на всяко дете. Дори вече ѝ се обаждат дали няма курсове от I клас, което е невъзможно, защото децата още не могат да четат. Проблемът е, че часовете по математика в повечето училища в България са малко. Софийската математическа гимназия е като оазис, затова има такъв наплив и силна конкуренция. Целта да се влезе в V клас в СМГ, е, че тук се учи 9 часа седмично математика и това дава по-големи възможности за избор след VII клас. Гарантира и една по-добра среда на децата в тази възраст.
„Математиката не е сметки. Тя е абстракция. Мнозина дори смятат, че няма нужда от математика, защото има… калкулатори. Не липсват и по-грозни ситуации. Когато ходя на лекар, често ме питат какво преподавам. В резултат чувам: „Уф, мразех този предмет“. Ами как тогава този лекар прави логически връзки между симптомите, които проявяваш, това какви лекарства си пил, влиянието им върху бъбреците ти или повишеното кръвно налягане, в комбинация с придружаващите ти заболявания? Мисля, че лекарите трябва да учат поне една година математика. Подобна реплика, изречена от човек с претенции да се нарича образован, звучи абсурдно. Погрешно е да се насажда у децата впечатлението, че математиката е нещо затормозяващо и едва ли не излишно.“
Пътят на Елена Киселова към преподавателското поприще тръгва от СМГ. Тя е от първия експериментален випуск, когато в гимназията приемат малки ученици – по четири паралелки в VI и VII клас. Целта е да се провери дали ако започне отрано разширеното обучение по математика, това ще даде добри резултат. Поканени да се запишат са всички деца, минали втори кръг на олимпиадата. Спечелена олимпиада след VII клас пък ѝ осигурява приемането в VIII клас и оставането в СМГ, въпреки че мечтата на майка ѝ е да учи в немска гимназия. Но немски език научава в Алианса, а английски и руски – в СМГ. С любов си спомня за учителката си по руски Пепа Воднянска, която ги запознава с Лермонтов, Блок, Есенин. И подчертава, че в СМГ учениците разширяват своя кръгозор.
Завършвайки средното си образование, тя е изправена пред дилемата кой път да избере – да стане инженер или преподавател. Надделява второто. Мечтата ѝ датира още от X клас. Тогава решава, че ще бъде педагог заради преподавателката си по математика Пенка Нинкова. Тя е нейната класна и целият клас е влюбен в нея.
А сигурно има и известна генетична предопределеност – прапрабаба ѝ е първата учителка в Котел, а баба ѝ – проф. Елена Киселова, е вокален педагог в Държавната музикална академия.
„Родителите ми са инженери, но не ми се намесиха и не съжалявам за избора си – категорична е Елена Киселова. – Винаги съм искала да съм учителка в НПМГ или СМГ. Започнах кариерата си в 68. СУ „Никола Обрешков“ в столичния квартал „Дружба-2“. После 12 години работих в НПМГ. Накрая дойдох в СМГ – 13 години чаках да се върна в моето училище. Брат ми също е завършил тук, както и двете ми дъщери. За мен СМГ е дом.“
Елена Киселова завършва математика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Въпреки че желанието ѝ е да бъде учителка, не избира педагогическия профил „Математика и информатика“, тъй като изпитва фобия от компютрите. Признава, че не обича да се занимава с програмиране, тъй като с дни може да се мъчиш да поправиш бъг, който се дължи на синтактична, а не на логическа грешка. Това са неща, които хабят излишно много нерви и време.
„Мъжът ми е програмист, но моята работа е по-зареждаща. Изпитвам удовлетворение, когато децата ми казват: „Много ви благодаря, госпожо, вие ме научихте да се трудя, да не се отказвам, направих го заради вас – признава Елена. – Винаги съм се държала с учениците си като с равни. Радвам се, че имам шанс да работя с талантливи, интелигентни деца. Първият ми випуск от V до XII клас завърши сега. Тази година СМГ има двама ученици, отличени с най-високото отличие в образованието „Национална диплома“, и двамата са от моя клас. Винаги съм подкрепяла учениците си. „Защитавам интересите им, дори с риск да се противопоставя на колега. Остър характер съм, не правя компромиси. Уча децата да отстояват правата си. Ако ученикът смята, че заслужава точка, която не му е присъдена от комисията в дадено състезание, по-добре е да контестира. Работа на възрастните е да му обяснят пропуска или да се извинят, ако са го ощетили. Всяко дете трябва да си тръгва от състезание удовлетворено, че трудът му е оценен адекватно, че е научило нещо. Винаги съм им казвала, че умните хора са чувствителни и интелигентни. Ако чакат някой да ги оцени, ще бъдат смазани. Затова винаги трябва да има премерена доза скромност. Когато знаеш цената си, трябва да можеш да се похвалиш сам. Трябва да пресметнеш коя битка си струва, не да скачаш всеки път, но важните битки се водят докрай и със самочувствие. Скромността е за посредствените. Опитвам се да възпитам индивидуалисти, защото както пише Пастернак, „стадността е убежище за бездарните“.“
Елена Киселова признава, че не може да се примири с лицемерието и посредствеността, която нерядко преминава в некомпетентност. Лицемерието е продиктувано от страха, а страхът убива таланта, който иначе вирее почти при всякакви обстоятелства. От посредствеността не можем да се опазим, а именно тя лежи в основата на повечето ни несполуки в социалния, икономическия и политическия живот.
А в личен план се гордее най-много с двете си дъщери, които учат в Германия – строително инженерство и икономическа математика.
