Див или свободен?

Ванина СУМРОВА*

Прочитайки заглавието, сигурно ще се озадачите. И наистина, прилагателните имена див и свободен, отразени в големите тълковни речници, всяко с повече от 10 значения, не са синоними в никое от тях.
Забелязва се обаче синонимна употреба на тези прилагателни, когато са в съчетание например със съществителното къмпингуване: диво къмпингуване и свободно къмпингуване. Правилно ли е това?
Посочените словосъчетания се употребяват със значение ‘къмпингуване, почивка на палатка, каравана и под. извън къмпинг’. Устойчивото словосъчетание диво къмпингуване не е образувано на българска почва, а е буквално преведено от английски език (wild camping). В българския език обаче нито едно от 15-те значения на прилагателното див, отразени в многотомния тълковен Речник на българския език, не предполага такава употреба. Поради това словосъчетанието диво къмпингуване не е уместно. То би могло да се използва за назоваване само на къмпингуване в дивата природа, на диви места. Такава употреба е резултат от рядка метонимия на значението на прилагателното див: ‘за местност – който е пуст, необитаван или незасегнат от дейността на човека поради недостъпност или отдалеченост от населени райони’.
Как да назоваваме тогава къмпингуването извън къмпинг? Със словосъчетанието свободно къмпингуване, в което прилагателното свободен е със значение ‘за който няма дадени забрани или ограничения’ – същото като в словосъчетанията свободна зона (на плажа), свободно ловуване, свободен риболов.
Подобен е случаят със словосъчетанията диво плажуване и свободно плажуване. Ако искаме да назовем плажуване на пусти плажове или на плажна зона със свободен достъп, трябва да изберем словосъчетанието свободно плажуване.

*Гл. ас. д-р Ванина Сумрова работи в Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език при БАН.