Колективът на ОбУ „Христо Ботев“ – село Ивански, община Шумен, е мотивиран да ангажира децата и в свободното им време
с различни дейности, които са полезни, но и приятни
Огромен двор, свежа зелена трева, подредени лехи, окичени с плод дървета. А в центъра се гуши едноетажна бяла сграда, притаила дъх в очакване на училищния звънец. Приятната пасторална картина се допълва от звуците на птички, които се радват на гласовете си в тишината. И ако добавим думите на Цицерон, че ако имаш само една градина и библиотека, значи имаш всичко, можем да завидим на преподаватели и ученици от доскорошното Основно училище „Христо Ботев“ – село Ивански, община Шумен.
От 2019 г. училището е обединено, с професионална насоченост – зеленчукопроизводство. Първият випуск, който ще завърши X клас с професия, ще бъде през тази учебна година. „Интересът към училището расте, за което говори и фактът, че вече трета година учениците, завършили VII клас при нас, продължават образованието си тук“, споделя Стефан Стоянов, директор на ОбУ „Христо Ботев“.
Предизвикателствата пред педагозите не са малко. Учителите работят предимно с деца от уязвимите групи и непрекъснатото мигриране е сериозен проблем. „Липсата на доходна работа кара родителите да търсят препитание в други държави, а те вземат децата със себе си. Въпреки това посрещаме 160 деца и започваме учебната година с изпълнен план-прием. Много е трудно, но с общи усилия – на директор, учители, родители, обхванахме децата. Разговаряме, убеждаваме и… успяваме“, категоричен е Стоянов.
„Обучението в електронна среда е другото предизвикателство, защото липсва прекият контакт учител – ученик. То не може да замени общуването очи в очи. Проблем е липсата на подходящи устройства, интернет, честото спиране на тока. Но въпреки всичко се справяме. Много ни помага и медиаторът – наша ученичка, която вече е студентка. Тя осъществява връзката между учителя и детето при липса на телефон, компютър или лаптоп“, допълва директорът на обединеното училище.
Преди 163 години, когато се ражда бащата на социологията Емил Дюркем и докато в САЩ са противоречиво настроени към изобретението на Хаймън Липман, съединил молива с гумичката, даскал Георги започва летописа на просветителската дейност в малкото населено място в България. Първото школо в с. Ивански е с две стаи. Но след малко повече от половин век живеещите там се радват на две училища – начално и прогимназиално, в които се обучават и деца от съседните Вехтово и Ветрище. Дори за целите на обучението на по-големите ученици са обособени зоокът с животни, оранжерия с екзотични растения и опитно поле. Освен архивите спомен за това са плодните дръвчета в двора на ОбУ „Христо Ботев“, които раждат и до днес.
Училищният колектив се състои от 24 души, от които 14 педагози. Всички са мотивирани и следват заветите на своя патрон Христо Ботев, че така както окото е нужно, за да приеме светлината, ухото – звука, а разумът – разбирането и на най-простите истини, така науката и образованието са необходими на обществото, за да достигне до благосъстояние.
„Всеки един от нас се стреми да завладее по някакъв начин сърцата на децата. А когато доверието е създадено, резултати се постигат. Учителите непрекъснато общуват с родителите, посещават домовете, общуват с учениците. Организират се различни дейности, така че да се ангажират учениците в свободното време с неща, които са им приятни. Когато е възможно, посещават концерти, учениците се включват в различни инициативи, което повишава тяхното самочувствие. Целта на учителския колектив е да запазим учениците в село, защото ранното пътуване в чужбина води до навици, които, меко казано, не са полезни нито за физическото им здраве, нито за психиката им. Пък и така по-лесно се контролира тяхното поведение, предвид ранните бракове“, коментира Стефан Стоянов. И допълва, че непрекъснатата миграция, воденето на децата из Европа, прекъсването на учебния процес, липсата на контрол от страна на родителите или настойниците – всичко това са фактори, които не могат да не повлияят на резултатите от обучението на учениците. „Където няма здрава семейна среда – родителите хукнали по Европа, а децата, оставени сами при роднини или по-големи братя и сестри, не може да се очакват резултати. Там, където има здрава семейна среда, заинтересованост, възпитание, доверие вътре в семейството, резултатите са добри“, казва директорът. А според Емил Дюркем едно от най-важните неща за индивида е да се чувства част от една сплотена общност. Тогава той е с ясни постижими цели. Нещо, към което всички се стремим.
