Първият лекторат по български език в Португалия е създаден през 1985 г. от проф. д-р Георги Христовски – директор на Центъра за славянски езици и култури към Филологическия факултет на Лисабонския университет. След промените в България през 1989 г. държавата спира да го поддържа, но през 2005 г. той е възстановен.
„Тогава направих предложение до ректората да се разкрие „Славянска филология“ в Лисабонския университет, и го одобриха – разказва проф. Христовски. – Въведе се и бакалавърска програма по 6 славянски езика – руски, полски, хърватски, български, чешки и словенски.“ Три-четири години по-късно замразяват бакалавърската програма, но лекторатите се запазват. От две години българският лекторат отново се поддържа от държавата и лектор по български език и култура в Лисабонския университет е доц. д-р Антония Радкова.
Структурата в Лисабонския университет е така устроена, че към три други бакалавърски програми за езици, култури и литератури студентите могат да правят майнър специализации, като изберат 5 дисцип-
лини по славянски езици и култури, за да получат 30 кредита. Сред тях може да бъде избран и българският език.
Центърът за славянски езици и култури е създаден през 2005 г. към Департамента по общо езикознание и романска лингвистика. В него се преподават общо 43 дисциплини, от които 5 теоретически. Всеки език има по 6 нива, а руският – 8.
В центъра езиците могат да се изучават по три начина – като свободноизбираем жив език, като част от майнъра по славянски езици и като свободен курс, в който може да се запише всеки човек над 16-годишна възраст, дори и да не е студент. Повечето от изучаващите славянски езици са от третата група, тъй като свободните курсове са най-евтините в света и струват по 20 евро на година. Ниската цена е възможна, тъй като посолствата плащат на своите лектори.
„През годините сме стигали до 300 студенти годишно, които изучават някой от 6-те славянски езика, а през тази година те са около 150 – уточнява проф. Христовски. – Най-предпочитан е руският език, следван от полският. Български, хърватски, чешки и словенски обикновено имат по-малко изучаващи, но пък по-постоянни. В момента около 15 души изучават български език. Най-много са ентусиастите в първо ниво, чието желание да овладеят езика, е продиктувано най-често от романтични връзки. Един от студентите ни е женен за българка и вече свободно говори езика, може да прави и преводи. При нас идват и българи, които са дошли в Португалия на по 3 – 4 годинки с родителите си и не знаят добре азбуката. Те могат да говорят добре езика, но не могат да четат или да пишат. Последната студентка, която се записа при нас да учи български, дойде след като видяла обява в българското посолство, но като цяло, рекламата ни куца.“
Проф. Христовски мечтае за въвеждането на следдипломни квалификации по славянски езици по болонските програми, след което може да се мисли и за магистърска програма. Според него би имало интерес към изучаването на славянска филология, при която да се избират по два езика. Той преподава „Реч и комуникация“ и „Португалска фонология“. Дисертациите му са по фонология и общо езикознание. Участва и изнася лекция по време на конференцията „Българският език, литература и култура: пътища през мултикултурния свят“, която се проведе в Неапол и събра българисти и слависти от цяла Европа.
Георги Христовски помага на българското посолство при организирането на различни празници, тържества и чествания, като отбелязването на 24 май в Португалия, годишнини от присъединяването на България към Европейския съюз и други.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
