Andiana Spasova
Institute for Literature Bulgarian Academy of Sciences Sofia, Bulgaria
https://doi.org/10.53656/bel2025-6-4A
Abstract. Статията е посветена на проблема за алтернативността на филологическите и историографските дискурси, разглеждани както в контекста на Българското възраждане, така и на съвременността. Изходна точка за някои от направените изводи е разбирането, че явленията от литературната история оформят съвременните рецептивни нагласи (Х. Р. Яус). Изследването последователно развива темата за преподавателския подход и диалогичността в университетските аудитории по българска филология като потенциална микроистория. Отново ще бъде поставен въпросът за новия тип съвременни модели на четене и интерпретиране на имена, текстове и събития от българския литературен и исторически канон. Фигурата на читателя през XXI век, заемаща динамично и многопосочно място, не е обусловена от литературно-исторически метанаративи (Ж.-Ф. Лиотар) и е адаптивна към пренарежданията в социалната и културната структура.
Keywords: българска литературна история, възрожденска култура, студентски записки като макроистория, преподавателски подходи, нови поколения читатели, образователни ресурси
Log in to read the full text
Свързани статии:
Multilingual Approach in Foreign Language Teaching Applied in Present Engineering Education
New Classical Work on Bulgarian Dialectology
The Passions of Soul in the Old and New Bulgarian Literaturе: Comparative Analysis
Round Table „Bulgarian Studies Today in Greece – Academic Centres, Research Fields, Educational Programmes“ within the National Scientific Programme „Development and Promotion of Bulgarian Studies Abroad“
