Андриана Спасова
Институт за литература – БАН
https://doi.org/10.53656/bel2025-6-4A
Резюме. Статията е посветена на проблема за алтернативността на филологическите и историографските дискурси, разглеждани както в контекста на Българското възраждане, така и на съвременността. Изходна точка за някои от направените изводи е разбирането, че явленията от литературната история оформят съвременните рецептивни нагласи (Х. Р. Яус). Изследването последователно развива темата за преподавателския подход и диалогичността в университетските аудитории по българска филология като потенциална микроистория. Отново ще бъде поставен въпросът за новия тип съвременни модели на четене и интерпретиране на имена, текстове и събития от българския литературен и исторически канон. Фигурата на читателя през XXI век, заемаща динамично и многопосочно място, не е обусловена от литературно-исторически метанаративи (Ж.-Ф. Лиотар) и е адаптивна към пренарежданията в социалната и културната структура.
Ключови думи: българска литературна история, възрожденска култура, студентски записки като макроистория, преподавателски подходи, нови поколения читатели, образователни ресурси
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Свързани статии:
Международна конференция ,,Българистични езиковедски четения“
Фонетико-морфологична и семантична адаптация на общите лексикални елементи от турски произход в българския и във френския език
Рефлексивният подход при формиране на личностни и социални компетентности чрез учебно съдържание в контекста на бежанската проблематика
Повишаване равнището на математически знания на учениците в първи клас чрез работа със самостоятелно събрани данни
