Как се развива вниманието

Съответства ли педагогиката на функционирането на детския мозък?

Според френския учен Жан-Люк Бертие отговорът е „не”. За специалистите отдавна е ясно, че много ученици изпитват трудности при усвояването на материала точно заради този факт. Бертие и негови колеги се опитват да ги променят чрез прилагане на елементи от неврокогнитивните науки. „Работя с екип от 100-тина преподаватели – разказва той. – За първи път в историята науката може да се прави образна диагностика на мозъка, когато той изпълнява когнитивни задачи, с помощта на ядрено-магнитен резонанс.“ Екипът от учени изследват как функционират видовете памет, по какъв начин се осъществява контролът на мисълта, защо ученикът трябва да е активен в процеса на учене. Човешкият мозък съдържа около 100 млрд. неврони и при учене там протичат два процеса. Невроните се свързват един с друг, като връзките са изключително много – един неврон може да се свързва до 100 000 пъти с други неврони. При учене конфигурацията се променя – всеки неврон се трансформира, има окончания, за да се свърже с други неврони. Постепенно в центъра на преобразуванията се получава уплътнение, което позволява информацията да минава по-бързо. Това се нарича мозъчна пластичност. Когато детето учи, в мозъка му се задействат едновременно 4 функции. Първата е как то разбира информацията и как я свързва с други информации. Постепенно му се налага да изпълнява все по-сложни задачи, като за тази цел е необходимо в паметта да се натрупа запас от познания, умения, ситуации. Ако детето не знае нищо, няма как да разбира и да изпълнява. „Опираме се на трудовете на германския учен Херман Ебингхаус, който установява как информацията се интегрира в мозъка – казва Жан-Люк Бертие. – Според него първоначално е необходима голяма енергия, за да се създадат първите следи в мозъка. Отначало тези следи избледняват лесно и е необходимо повторно учене, което е по-малко уморително, а избледняването е по-бавно. След 3 – 4 повторения следата най-накрая се затвърждава и информацията се задържа в мозъка. Но трябва да знаем, че забравянето е нещо естествено. Ние през цялото време забравяме и за да задържим информация, е необходимо да извършваме доста работа. Когато започнат да се натрупват следи, трябва да ги затвърждаваме, така че да можем лесно да си спомним за тях при необходимост.“

„Срещите на бъдещето“ е поредица дебати, организирани от Френския институт, в която водещи учени говорят за предизвикателствата на нашето време. Жан-Люк Бертие работи върху приноса на когнитивните науки в процесите на преподаване и в частност как мозъкът ни възприема, разбира, запомня и забравя. Резултатите от научните му трудове намират приложение в работата по подобряването на капацитета на внимание при учениците.

Четете повече в бр. 15, 14 – 20 април 2016 г.

Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE „Само за година променихме немалко неща. Предприемачеството вече е факт в учебния план на първокласниците.

Свързани статии:

Проф. Цветан Дачев, БАН: Космосът не е гостоприемен за хората Започва оценяване на „Хоризонт 2020“ Под замръзналата шапка на Пирин Удължава се срокът за участие в конкурса на „Аз-буки“ за научна статия „Природни науки и иновации в образованието“