Лесно ли е било да си ученик през Възраждането?

Тогава вече е навлизало писането с паче перо и мастило, макар на места все още да са се използвали восъчни плочки и каменни писалки. За да се сдобиe ученикът с мастило, е трябвало да го купи или да си го приготви сам по определени рецепти. Такава рецепта е включена в „Златоградски сборник“, който е най-ранният писмен възрожденски паметник от Среднородопието, датиран от 1852 г. Рецептата е изписана в сборника на гръцки език. Тогава все още в много български училища обучението се е провеждало на този език. Но достатъчно ли е било знанието на гръцки, за да се разбере съдържанието на рецептата?

Още в началото на текста е отбелязано, че трябва да се сдобием със 100 гр. αιματόξιλоν (μάβρо μπακάμ) айматоксилон (мавро бакам) и продуктът трябва да се свари в 300 гр. вода. В „Гръцко-българския речник“ (ГБР) от 2004 г. дума айматоксилон има значение ’бакам’. В „Турско-българския речник“ (ТБР) от 1962 г. дума bakkam бакам, преминала в турския език от арабски, означава: 1. нееднородна боя. 2. бакамово дърво. Данните от „Речника на чуждите думи в българския език“ (1982), допълват познанията ни: 1. вид южно дърво, от което се добива червена или черна боя; варзия Sandalum. 2. ясночервена багра. 3. лакова боя.

Но рецептата включва и други съставки: 1 гр. στήτση стипца; 3 гр. κικήδια кикидйа или рицина; 5 гр. κόμη αραβικόν (ζάμκι) коми аравикон (замки), т.е. арабска смола – κόμμι 1. смола. 2. гума (ГБР). В ТБР пък откриваме дума zamki със значение ’лепило’. Нужно е да се добави още 5 гр. ζάχαρη άσπρо захари аспро ’захар нищожно количество, капка’. Сместа се вари, докато остане 100 гр. След това се прецежда и течността е готова за употреба. Най-отдолу на рецептата е пояснено: αιματόξιλоν λεγέτε μπακάμη τо μάβρо айматоксилон значи бакам черен.

И след всичките тези усилия, които е трябвало да положи българският ученик от средата на ХIХ в., за да се сдобие с мастило за писане, нека се запитаме дали му е било по-лесно при обучението в училище, отколкото на днешните ученици? Как се е справял той при изучаването на родния български език, на гръцки и турски език, история, математика, география и др., без да има свои лични учебници и помагала, без компютър и интернет, както и без мобилен телефон? Въпреки всичко е успявал да се изучи добре в родните български училища, че и да продължи обучението си в чужбина.

А ако някой реши, може да пробва да направи мастило по рецептата. Но дали първо не трябва да се захване с изучаването на гръцки и турски език, за да се постави на мястото на тогавашния български ученик?

Четете повече в бр. 16, 21 – 27 април 2016 г.

Свързани статии:

Откога са трапезните прибори? (I част) За употребата на прилагателните ерозионен, ерозивен и ерозиен Иновационен и иновативен За имената и имените дни