Мигрант, емигрант или имигрант?

Във връзка с бежанската вълна у нас и в Европа в българските средства за масова информация все по-често се използва думата мигрант. Какво е значението на тази дума и има ли семантична разлика между нея и думите емигрант и имигрант, с които тя е близка по форма? 

Съществителното мигрант произлиза от латинската дума migrans(с форма за родителен падеж migrantis)       , която е сегашно причастие от глагола migrare и има значение ‘преселващ се’. Според Речник на българския език в нашия език думата мигрант означава ‘човек, който мигрира, т.е. придвижва се и се преселва от едно населено място в друго или от една страна в друга’. Важен признак от значението на думата е свързан с това, че преместването от едно място на друго се извършва с намерение за постоянна промяна на местоживеенето. В зависимост от това дали се придвижва и преселва на друго място в същата държава, или напуска пределите на родината си с цел да се установи в друга страна, мигрантът бива определян съответно като вътрешен или външен.

Думата емигрант се отнася за човек, който е напуснал родината си и живее в чужда страна. Основният признак в значението на тази дума е свързан със статута на съответното лице по отношение на неговата родина, която той е напуснал дълготрайно. В някои случаи държавата – родина на емигранта, се означава с прилагателно име или с предложна фраза към съществителното, срв. примерите: Български емигранти има по всички краища на света; емигранти от Сирия.

Думата имигрант има значение ‘чужденец, който се е заселил на постоянно местожителство в някоя страна’ и отразява статута на някого по отношение на страната, в която се е установил за трайно местоживеене, срв. Броят на имигрантите в САЩ все повече нараства.

Следователно, мигрантът, който е напуснал своята родина с намерение да се пресели трайно в друга страна, може да бъде наречен и емигрант. Когато след някакъв период се установи на постоянно местоживеене в друга държава, той вече става и имигрант (по отношение на тази държава).

Четете повече в бр. 23, 9 – 15 юни 2016 г.

Свързани статии:

3500 деца провериха своя правопис „Мила мамо…“ или още за т.нар. звателни форми Езиковите съкращения – значение и означения Летописът и летописта