Кандърдисвам, назлъндисваш се, (евентуално) кандисваш

Езикът има своя логика. В него са ни дадени „наготово“ представи кое по какъв начин трябва да става и на кого или на какво да прилича. Понякога тези представи и асоциации си личат от пръв поглед, а в други случаи те ни въздействат „подмолно“, имплицитно, както биха казали езиковедите.

Впечатляващ пример в това отношение ни предлагат три глагола, които някога сме заели турски и които не без сериозни основания продължаваме упорито да употребяваме и до днес в разговорния език.

Основата, на която се опира връзката между трите глагола – кандърдисвам, назлъндисвам се, кандисвам, е заложена в значението на турския етимон на втората от тях. В турски nazlınmak значи ‘кокетнича, капризнича; маниернича, придавам си важност, опъвам се’. За да се назлъндисва някой, той трябва да бъде уговарян да направи нещо, т.е. да бъде кандърдисван, докато – къде наистина, къде за пред очи – се колебае и/или опъва. А смисълът на кандърдисването е убеждаваният човек в крайна сметка да склони да направи това, заради което е бил увещаван. Връзката между трите глагола се оказва циментирана в българския език по такъв начин, че осмислянето на който и да е от тях не може да сполучи, без да се вземат по един или друг начин под внимание значенията на другите два.

Прототип на убеждаващо речево въздействие, при което се реализира смисълът на тези три глагола, става общуването между младеж и девойка, при което младежът се опитва да склони девойката към интимен контакт, а тя се колебае дали това би било подходящо, или не. В случая не става въпрос тя да бъде убедена в логическата и/или фактическата целесъобразност на това, за което той я уговаря. Нито това се прави чрез увещаване, към което се прибягва в много други случаи на опити да се въздейства на някого в името на нейното/неговото собствено добро. С други думи, най-близките синоними на български на кандърдисвам не са в състояние да ни покажат особеното в значението му. Същото се отнася и за възможностите с близки думи да се предаде смисълът на назлъндисвам се и кандисвам. Именно поради тази причина тези три глагола продължават да намират място в речта ни и днес – защото изразяват по неповторим начин например двойствената същност на влеченията и страховете на момите и момците както преди 100 години, така и днес, тъй както са свързани с надежди, истински и лъжливи обещания, скрити и явни намеци и т.н.

Стъпили някога на тази основа, употребите на трите глагола излизат извън сферата на сексуалните мераци и опасения и започват да именуват други възможности за убеждаващо въздействие, при които едно се казва, второ се иска, трето се случва при ясно или приблизително осъзнаване от страна на общуващите за какво става въпрос по същество. Например, ако чуете или прочетете, че Жоро Шпагата (прозвище на известен политик от близкото минало) кандърдисва Кире Либерало (прозвище на друг известен политик от близкото минало), а той се назлъндисва, това означава, че става въпрос за тънки сметки, при които за пред очите се декларират обществени интереси, докато в действителност обектът на уговаряне са политическа и/или материална лична изгода, при което всяка от страните се опитва да спазари по-голямата част от неяза себе си. Докато в крайна сметка на Жоро Шпагата му омръзне безрезултатно да кандърдисва или Кире Либерало евентуално кандиса.

Професор д.ф.н. Максим Стаменов
работи в Секцията за общо и съпоставително езикознание
към Института за български език. Занимава се с модели на езиковото значение.

Четете повече в бр. 39, 29 септември – 5 октомври 2016 г.

Свързани статии:

Защо Левски, а не Лъвски Кой е бил искрен според древните българи Наша колежка, наша колега или наш колега Много-много или много, много