Отново за думата рейс

Филмът е популярен у нас и като „Необикновен рейс“. В този филм съвсем не става въпрос за автобус, а за пътуващ кораб, който превозва тигри, които в един момент излизат от клетките си. По тези причини е „необикновен“. В случая проблемът не е във факта, че младите не познават посочения филм – нещо съвсем естествено, а в думата рейс, която явно за преводача има само едно значение – автобус. Ако отворим Речника на българския език (том 15, с. 1168), ще видим, че като първо значение на думата е отбелязано следното: 1. Пътуване на сухоземно, водно или въздушно превозно средство между два пункта по определен маршрут в едната посока. Приведени са и редица примери: Ултрамодерният английски презокеански параход „Титаник“ при първия си рейс се сблъскал с един айсберг. ТАБСО [самолетна компания]поддържа редовни рейсове от София до градовете Варна, Бургас, Русе. Ежегодно по време на своя двукратен рейс (пролет и есен) птиците спират, за да си отдъхнат от дългия презокеански път.

2. Разг. Пътнически автобус за редовен превоз между два крайни пункта в голям град или между две населени места. Директен рейс пътува между град София и гара Костенец през Ихтиман. Купиха си билети за рейса и влязоха в една пивница да изпият по чаша бира. Купиха нов рейс за футболния отбор.

            Следователно значението ‘пътнически автобус’ не е основно и е разговорно. По тези причини е отбелязано като второ в Речника. Основното значение е ‘пътуване на сухоземно, водно или въздушно превозно средство…’.

            На същата страница в Речника на българския език е представено и прилагателното рейсов със следната речникова дефиниция: ‘Който се отнася до рейс’. Приведени са и примерите: От рейсовата кола слезе на площада в селото един-единствен пътник. Селото е свързано с Пловдив чрез редовна рейсова връзка. Рейсовите параходи вземат пътя от Варна до Одеса за едно денонощие.

            От всичко, казано дотук, е видно, че думите нямат само едно-единствено значение, а няколко. Обикновено едното от тези значения е основно, а другите са периферни. Редно е всеки, който се занимава с преводи, да познава тези значения.

Мария Китанова е доцент  в Секцията за етнолингвистика към Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ – БАН. 

Четете повече в бр. 43, 27 октомври – 2 ноември 2016 г.

Свързани статии:

МОРÀ Доходите намаляха благодарение на кризата История с кубинки ЗА УПОТРЕБАТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ДУМАТА КОПЕЛЕ