Изобретения има. Бизнесът нехае за тях

Това казва проф. Велизара Пенчева, новият ректор на Русенския университет. За нея е важно студентите и докторантите да имат глас при управлението на висшето училище.

Институтът по системно инженерство и роботика – БАН, е лидер в България по заявени и признати патенти за изобретения. Досега те са 156, а за 2014 г. са 31% от всички патенти у нас. В Института се разработват множество микросензори за вграждане в роботи. Една от технологиите са мултисензорите, които измерват едновременно температурата на околната среда, посоката и силата на магнитното поле и светлинния поток. Използват се за безконтактно измерване на електрическия ток.

В областта на инфраструктурата за туризма популярност през последните години имат шест патента. Те са за робот, генериращ електрическа енергия директно от морските вълни. Получаваната мощност засега достига до 4kW. Съоръжението е и туристическа атракция. Друга „зелена“ иновация е роботизираната електрическа централа на бавнотечащи води.

Важно направление са и обслужващите роботи, като минироботът за проучване на труднодостъпни зони или ръка на хуманоиден робот за обучение на деца с аутизъм. Умните машини се използват и за социална адаптация на деца и възрастни със специфични потребности, както и в медицината – има създадена система за култивиране на стволови клетки.

Роботиката може да играе роля и в сектор „Сигурност“. Институтът е включен в създаването на лека бронирана машина за българската армия, както и на роботизирани безпилотни летателни апарати – хеликоптер, боен дрон и безмоторен разузнавач. Специалисти от Института са успели да преодолеят и основния недостатък на дроновете – краткия им престой във въздуха, който е около 15 минути, след което се налага свалянето им и презареждане на батериите. Вече има мехатронни безпилотни летателни системи с неограничен във времето полет.

Колко от тези патенти са и европейски, е въпросът към акад. Чавдар Руменин, ръководител на Института по системно инженерство и роботика. „Броят се на пръстите на едната ръка“, отсича той. Причината е финансова. Ако за получаването на национален патент са необходими около 300 – 400 лв., то за европейските цената е около 27 000 евро. „Да създаваш патенти, си е болестно състояние – подчертава акад. Руменин. – Дали ще плащат на мен, или не, няма никакво значение. Когато искаш да направиш нещо, то си е вродено, човек мисли, експериментира и след доста мъки успява да изобрети нещо и да го патентова. В действителност ние, изобретателите, не работим за пари. Аз нямам милиони, нито луксозни коли. Но само не ми взимайте възможността да изобретявам. Може би това е промисълът, който ми дава усещането, че ме има. Има и други като мен луди хора в България, не съм само аз. Това е спецификата на този труд.“

Но академикът е категоричен, че всеки патент трябва да бъде краен продукт в производството. Сега внедрените са около една четвърт – у нас средно на 10 защитени патента, 1 – 2 се внедряват. А останалите? Чакат. Във Франция се внедряват по 5 – 6 патента, в САЩ по 7 – 8 от 10 патента. Там има глад в индустрията за такива иновации.

„Искам да подчертая, че иновация означава една научна идея да се превърне в пари чрез патент за изобретение – казва акад. Руменин. – Това не е нововъведение.“ А как се раждат идеи за изобретения? „Пътят е различен“, споделя академикът. Преди време попада в операционна, за да наблюдава работата на хирурзите. Прави му впечатление, че един човек непрекъснато ходи напред-назад, за да донася хирургическите инструменти. Веднага му хрумва как може да се опрости този процес. И предлага решение, което се оказва ефективно и облекчава работата на лекарите. А пътят на изобретенията до производството? Случаен. За устройството, което по безконтактен път измерва електрическия ток и така пести енергия, например от фирма се заинтересовали, след като прочели интервю с учения в медиите. Всеки електромер, докато отчита изразходваната енергия, ползва ток. Ако се сумира тази енергия за град като Ню Йорк, се оказва, че е равна на енергията, получавана от Ниагарския водопад.

Тя се хаби напразно. В разработката на Института енергията при меренето е сведена до възможния минимум. Измерването се прави на базата на патентовани сензори по безконтактен път с голяма точност, без да се разкъсва електрическата верига. От превозваческа фирма се обръщат към Института и поръчват такива устройства за тировете си. С тях може да се измерва още колко капацитет има в акумулатора и кога трябва да се зарежда.

„Много е важно да се внедряват български иновации, но по-важното е това да става не само на случаен принцип – казва акад. Руменин. – Трябва да се подобри комуникацията между науката и бизнеса.“

„БАН е националният експерт в областта на висшите технологии – категоричен е акад. Чавдар Руменин. – Именно чрез разработките в неговите институти, доведени до конкретни практически решения, може да се даде рамо на малките и средните предприятия. А те са гръбнакът на средния бизнес у нас. Досега постиженията на българските учени не са били обект на нашата индустрия. Вината е и у нас, учените, че не сме били в състояние по достатъчен ясен и популярен начин да представим своите технологии, патенти за изобретения, върхови постижения, които имат директно отношение към малкия и средния бизнес. От друга страна, нашите индустриалци, за да имат бърз просперитет, са взимали готови решения или технологии от външни фирми. Това недоверие на нашия бизнес към собствените ни разработки е една от причините да не може постиженията на БАН да влязат в практиката. Така и пред данъкоплатците не можем да докажем какво сме направили. Веруюто на екипа, с който имам привилегията да работя, е, че ако един научен продукт не подобрява живота ни, значи напразно сме харчили парите на данъкоплатеца. Когато имаме сериозен научен резултат, сме дълбоко убедени и практиката го доказва, че няма начин той да не бъде доведен до състояние на конкретно практическо приложение, което може да се защити с патент за изобретение. Това показва, че ако не умеем да приземяваме висшата наука до конкретни инженерно-технически решения, значи не сме си на мястото. Не може да правим изследвания, които нямат връзка с реалния живот.“

Свързани статии:

Тайните на праисторията Как се развива вниманието Водородът – енергията на бъдещето Предците на птерозаврите