Да видим кой кого

Знаете ли, че в миналото българският език е имал падежна система? 

Днес от нея има само следи, главно при отделни съществителни и наречия. При местоименията се пазят повече падежни форми, които все още се употребяват. Не от всеки обаче. Спирам вниманието ви върху такива форми при въпросителните и производните от тях местоимения.
Със загубването на падежната система на езика ни у говорещите изчезва и чувството за падеж, поради което днес може да се чуят изречения като Срещна ли някой? вм. Срещна ли някого?, Никой не видях вм. Никого не видях, Човекът, на който помогна, ще ти е благодарен вм. Човекът, на когото помогна, ще ти е благодарен, На кой ще се обадиш? вм. На кого ще се обадиш?, в които според граматичните норми трябва да използваме формата за стария винителен падеж, а не за именителния. Но само в случаите, когато с местоименната форма назоваваме лице, а не предмет или животно, поради което примери като молива, когото бях загубил, го намерих; на хълма, на когото има паметник…; вълкът, за когото се разказва,… са неправилни и трябва да бъдат с основната форма – който, а не с падежната – когото.
Дателните форми кому, комуто, никому, някому, всекиму вече звучат архаично, затова имат рядка употреба (повече стилистична, отколкото неутрална) или се заменят със съчетание от предлога на и винителната форма: На кого ще го дадеш? вм. Кому ще го дадеш?, На никого не отваряй вм. Никому не отваряй, Той е любим син, на когото всичко се прощава вм. Той е любим син, комуто всичко се прощава и т.н. Не бива обаче в тези случаи да използваме именителната, т.е. основната вместо старата винителна форма, защото ще допуснем грешката, която вече коментирахме. Погрешно е също да използваме предлога на и старата дателна форма, затова не казвайте На никому нито дума вм. правилното Никому нито дума или На никого нито дума, Дай боже на всекиму вм. Дай боже всекиму или Дай боже на всекиго.

Гл. ас. д-р Ванина Сумрова
работи в Секцията за българска лексикология и лексикография към
Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.

Четете повече в бр. 13, 30 март – 5 април 2017 г.

Свързани статии:

Влезна или вляза? За словотворчеството в езика ни Прилагателни, образувани от собствени имена – кога се пише главна буква? Правопис на съставни собствени имена: София Тех Парк или София Тех парк?