Тони срещу Антоне, Антон и Антоането, Антоанета (II)

. Това са умалително-гальовни форми от различни изходни имена: с името Боби например се обръщаме към Борис, Борислав, Боян, Божидар, както и към Борислава, Боянка, Божидара. Ако обаче в една компания има няколко души с такива имена, „универсалното“ обръщение трудно върши работа.
Има и други звателни форми за обръщение към мъж или към жена. Едните са съкратени форми от името, а други се образуват чрез умалителни наставки (Ваньо, Борко, Миро, Боянчо и Ленче, Илиянче, Дианче, Светле). Срещат се имена с по няколко съкратени звателни форми – при неформално общуване към Васил можем да се обърнем с Васко, Васе, Васо и дори с Вас, а към Петър – с Пешо, Пепо, Петьо, Пеца. Тези звателни форми се употребяват често и се предпочитат пред несъкратените.
Има ли имена без звателна форма? Да, женските имена, почти всички с чужд произход, завършващи на съгласна или на -и (Радост, Никол, Жаклин, Стефани), както и имената за лица мъже, които завършват на -а, -я, -о, -е, -и, -й (Никола, Илия, Ивайло, Яне, Добри, Благой). Затова формите от типа Николайо, Илийо, служещи за обръщение, са некнижовни, а употребата им в речта е просторечие. Срещат се обаче в диалектите, а също и в старата художествена литература, както и в църковната – спомнете си Вазов: „Бързай, Викентие! Стани, дяконе Викентие! Какво мислиш, отче Викентие?“, вижте и молитвите „Свещеномъчениче Харалампие, помогни ни“; „Свети Николае Мирликийски Чудотворче, моли Бога за нас!“; „Радвай се, Евтимие, велики застъпниче на Българската църква!“.

Гл. ас. д-р Ванина Сумрова,
Секция за българска лексикология и лексикография
към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН

Четете повече в бр. 18, 4 – 10 май 2017 г.