За названията на фирми (II част)

При образуването на имена на фирми правила и изисквания на практика няма.

При създаването на названия на фирми водещ най-често е стремежът към оригиналност, открояване от общия фон, привличане на вниманието, възбуждане на положителни асоциации, срв. Двете фукли, Разяреният лъв, Четирилистна детелина, Червената стрела, Цветна зора, Червена роза, Стария дрян, Вълшебен извор, Веселите пръчици, Божи дар, Ледена магия, Зимно слънце, Живей си живота. По правило се избягват имена с отрицателна асоциативна насоченост. Провокативността на названия като Агресия, Егоист, Шок, Рошавата гарга е съзнателно търсена и е разчетена на позитивно въздействие. На преден план излиза рекламната функция и при названия, при които е налице игра с графиката: Штъркел, Балканъ, Омъ-99, Следа-от-Италия.
Изборът на собствено име на фирма, отличаващо се с неяснота и неадекватност на информативните или рекламните внушения или предизвикващо нежелателни асоциации, трябва да се оцени като неуспешен: Гад ООД, Мъки, Бреме ЕООД, Драка, Топуз, Агрогейт, Лилия ХИВ (буквосъчетанието ХИВ съвпада с абревиатурата за вируса на СПИН), Хаос (като име на студио за красота), Стикс, Лета (като имена на фирми за охранителна дейност ‒ в гръцката митология Стикс и Лета са реки в царството на мъртвите). Едва ли може да се разчита на положително въздействие и при неблагозвучни, трудни за произнасяне или графически неиздържани имена (Еиюи, Декосстрой, Ноерсс, Маусс, Масско-97, Бо. Ст), както и на трудноразгадаеми названия, съставени от буквени съчетания, цифри, математически знаци и изрази (А.С.К.-С, А.А.Т.Д., М-С-72, АГК-2000, А.Т.Е.Е., А.Д.А., Д.А.-Н.А., Д ‒ 4П, ДД-М, Н.К.С., МДВ-97, Ц.П.Н.-БГ, П.А.Д., П. Г. С. – 97, Б.Х.Р.Е-2001, Б-63-Д, ВБА-2003, С.Е.М. 2000, С.А.Г., С 999, Р.Е.Д.-94, Р.Д.И.2001).
Фирменото название е представителен атрибут на именуваната фирма. Във връзка с това оптимален е изборът на собствено име с актуализиран информативен и асоциативен прагматичен компонент и рекламно-информативна функция.

Проф. д-р Диана Благоева
работи в Секцията за българска лексикология и лексикография на Института за български език.
Съавтор е на многотомния Речник на българския език, на неологични и други речници.

Четете повече в бр. 32, 10 – 16 август 2017 г.

Свързани статии:

Да излезем или да не излезнем, това е въпросът От пет-шест до 15 – 20 Откъде идва пенкилерът За правописа на прилагателното светѝ