Медуза носи Нобел

Откритието на зеления флуоресциращ белтък позволява да се проследи как работят биологичните системи.

Именно това носи на японеца Осамо Шимомура Нобелова награда.
Множество светещи организми населяват моретата и океаните. Близко до повърхността или на по-дълбоко минават медузи. В тъмнината едни от тях като че ли са залети от мека светлина, други бавно се поклащат, а „звънецът“ им е обсипан с многобройни малки огънчета – синкави, зелени или жълти. „Очарователна, вълшебна гледка“, възкликва наблюдателят.
Всъщност излъчваната светлина е оръжие срещу опасностите. Много са морските организми, които светят – от риби и ракообразни до най-простите мешести. Светят дори едноклетъчните. Някои хищни риби светят, за да подмамят плячката. Други светят, за да привлекат противоположния пол. Най-често обаче светлината предпазва от неприятели.
Медузите са полупрозрачни. Това със сигурност ги прави трудно забележими за нападателите. Допълнителните мерки обаче никога не са излишни. Отдавна е отбелязано, че светенето на медузите не е равномерно. В топлите води на Средиземно море вечер е възможно да се види как плясъкът на вълните от минаващото корабче може да накара някоя медуза да светне и да стане огнено полукълбо, а после светлината й да угасне постепенно.

Четете повече в бр. 34, 24 – 30 август 2017 г.