Идеята за обединена Европа прегръщаме още преди 90 години

Това казва в интервю за вестника доц. Румяна Конева, директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“. 

„Нашата програма през последните четири години е съобразена с водещи културно-политически дати от националния културен календар, подчинени на общоевропейските процеси. Посвещаваме я ежегодно на един знаков мотив. През 2014 г. темата беше 25 години от падането на Берлинската стена и културната програма се изготви под мотото „Култура без стени“. Следващата посветихме на световното миротворство. Поводът – 100 години от включването на България в Първата световна война. Тази война е първият мащабен провал на „европейското“ у европейците. През 2018 г. фокусът ще бъде Председателството на България. Облагодетелствани сме, че можем да разгърнем още по-активно взаимодействие в областта на културата между България и Австрия предвид това, че австрийските ни приятели ще поемат от нас „шафетата“, обясни доц. Конева.
Тя допълни още, че се прави всичко възможно да покажем България многостранно в различни сфери на културата, не само съвременната, но и с отправен поглед към богатото ни духовно минало. Още през октомври с любезното съдействие на Градската художествена галерия в Пловдив ще бъдат експонирани 44 оригинала на Цанко Лавренов, който е следвал живопис във Виена. През февруари следват платната на Златю Бояджиев, през май-юни – 70 български автори, представени от Националната художествена галерия – София. По време на изложбите на Пловдивската галерия ще бъдат представени и четирима съвременни пловдивски художници. Целта е да се покаже българското изкуство в историческа перспектива и приемственост, както и да се анонсира 2019 г., когато Пловдив ще бъде Европейска столица на културата.

Четете повече в бр. 39, 28 септември – 4 октомври 2017 г.

Свързани статии:

Мария Минчева, директор на дирекция „Образование“ към Столична община: София се подготвя за електронно класиране на първолаци Мая Стойчева-Николова – началник на Регионалното управление на образованието в Кюстендил: Кризата повиши доверието в българския учител Акад. Константин Хаджииванов, заместник-министър на образованието и науката: Хората са основният двигател на наукатаНеобходима е култура в партньорството научни изследвания – бизнес. Голя ма част от учените са узрели за това Проф. Алесандро Бруни, професор по славистика в Университета „Ка Фоскари“ във Венеция: Има условия за развитие на старобългаристиката в Италия