Приблизително 600 милиона пъти в секунда се сблъскват елементарни частици в Големия адронен ускорител, който работи в ЦЕРН – една от най-големите научни лаборатории в света.
Всяко сблъскване води до разпадане на още по-малки частици. Различните части на детекторите регистрират този разпад като поредица от електронни сигнали и веднага изпращат данните на Центъра за данни. След това на базата на тези записи се прави обратна „реконструкция“ и се търсят неизвестни досега частици или свойства на познатите.
Звучи просто, но зад работата на ЦЕРН всъщност стои планина от данни, произвеждани всяка секунда година след година. А за тяхното разбиране е необходима огромна изчислителна мощ, която да обработи и направи реконструкция на регистрираните събития. И да ги върне към учените, които да търсят отклонения от често срещаните данни и да откриват сред тях новото и неизвестното.
Ако говорим в цифри, става дума за около 100 петабайта информация годишно. Образно информацията се равнява на четири купчини от дивидита, всяка висока колкото най-високия връх на Алпите – Монблан. Или колкото 100 Айфелови кули една върху друга.
Четете повече в бр. 44, 2 – 8 ноември 2017 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
