На Вас ти говоря, госпожице доктор

Българският език е демократичен език на демократичен народ. Да, за добро и за зло, в българската лингвокултура по стечение на много обстоятелства йерархичното деление на хората и съпътстващите го езикови разграничения във формата на обръщение до голяма степен са изтрити. И това особено ясно личи, ако сравним българския с други славянски езици, да не говорим за езици като японския и неговите три степени на учтивост.
Рецепти лесно се дават, но първо трябва добре да се осмислят. Това, което ще предложа тук, са решения въз основа на личен опит, които не претендират да са издържани по научните канони.
При общуването с познати обръщенията се договарят взаимно.
При общуване с по-млад непознат човек (дете) е за предпочитане обръщението на „ти“. И нека по-младият да реши каква форма да използва в отговорите си.
При общуване с по-възрастен непознат човек според мен единствено адекватното решение е „Ви“ (освен ако не се преследва определена цел, скъсяване на дистанцията например).
При общуване с връстник е желателно „Ви“, като е допустимо и „ти“ според ситуацията.
При общуване с VIP лице е добре да се направи справка: посланиците например са Ваше превъзходителство, кралските особи – Ваше величество, и т.н.
Не бива да натрупваме обръщения в речта си. Г-н д-р Иванов е (според случая) или д-р Иванов, или г-н Иванов; проф. полк. Иванов е или проф. Иванов, или полк. Иванов.
Не мога да елиминирам от езика обръщението „госпожица“, но ще споделя, че се стремя винаги да използвам „госпожа“.

*Иво Панчев
е гл. асистент в Секция за общо и сравнително езикознание на ИБЕ „Проф. Л. Андрейчин“.
Занимава се с превод, лингвокултурология, съпоставително езикознание.

Четете повече в бр. 14, 5 – 11 април 2018 г.