Камъните на светлината

Диамантите са чист въглерод.

Първи разбрал това в Париж знаменитият Антоан Лавоазие. През 1772-а той поставил малък диамант под стъклен похлупак и концентрирал с лупа слънчевите лъчи върху скъпоценния камък. Не чакал дълго – диамантът пламнал и изгорял без остатък, а под похлупака се натрупал въглероден диоксид. Същият газ се отделя и при изгарянето на парче графит или въглища.
По-късно станала известна и друга особеност на диамантите. Нагрети в отсъствие на въздух, те постепенно губят своя блясък и се превръщат в лишени от стойност парченца графит. Графитът е другата много по-често срещана форма на въглерода.
Диамантът или елмазът, както понякога се нарича у нас от турски, има необикновени качества. Той е най-твърдият минерал и прави драскотини върху всяка повърхност. Каква разлика от черния графит, който е толкова мек, че оставя следа върху хартията!
Откритите в природата диаманти не се отличават с особена красота. Но оформени и полирани по определен начин, те отразяват и пречупват силно светлината и започват да проблясват в цветовете на дъгата. Така диамантът се превръща в скъпо бижу – брилянти, поставяни на годежни пръстени, обеци, брошки, колиета.
Вероятно и досега някои хора вярват, че брилянтите носят успехи и победа, предпазват от болести, гонят злите духове. Но едно е безспорно – тези скъпоценни камъни са най-сигурният признак на богатство и влияние в обществото.

Четете повече в бр. 32, 9 – 15 август 2018 г.