За учените животът е най-голямата мистерия

– Гравитационните вълни представляват възможност да се проучват сигнали от самото начало на Големия взрив. Това, което знаем днес, идва от електромагнитната радиация. Ранната Вселена не е прозрачна за електромагнитното лъчение и ние можем да наблюдаваме следи от различни процеси, които се отнасят към времето само от 400 хиляди години след Големия взрив насам. Ако искаме да разберем повече за по-ранна епоха, трябва да надникнем още по-назад във времето. Засега Големият взрив остава истинска мистерия. Но най-голямата мистерия е защо ни има. Ако наподобим условията, при които се е получил Големият взрив, както в ускорителите на ЦЕРН, получаваме равни количества материя и антиматерия. А при досег те взаимно се унищожават. Затова въпросът е откъде се е взел целият материален свят, както и ние самите. Къде е антиматерията? Ние не знаем отговора.”
В основата на експеримента, който проф. Бариш и неговите колеги осъществяват, е идеята на Айнщайн, че в природата трябва да има вълни, които се дължат на гравитацията. За това предположение Айнщайн пише през 1916 г. – година след като публикува новата си теория за гравитацията, която се базира на обединяването в едно цяло на пространство и време. Как се стига дотам, че след 100 години американският учен успява да докаже експериментално съществуването на гравитационни вълни.
Всъщност историята започва преди 1,3 млрд. години, шегува се проф. Бариш. Тогава две черни дупки в ранната Вселена се сливат. Отнема 1,3 млрд. години информацията за това физическо явление, която се движи със скоростта на светлината, да стигне до Земята и да премине през нея за две десети от секундата.

Четете повече в бр. 51 – 52, 20 декември 2018 г.