За броколите и мюслито

Заетите от чужди езици думи често създават затруднения – някои заради значението, други – заради формата.

Тук се спирам на лексеми от втория вид.
Как казвате: имамбаялдъто или имамбаялдъта? Ако използвате първата форма, не грешите, защото думата, подобно на други заемки, завършващи на гласна, е от среден род и се членува (като всички други думи от същия род) с определителния член -то. Затова казвайте само вкусно имамбаялдъ, а не вкусен или вкусна имамбаялдъ.
Заемката мюсли, подобно на такси, шаси, жури, киви, колибри, рали, парти, хоби и др., е от среден род и затова казваме мюслито, хрупкаво мюсли, вкусно мюсли. Някои обаче я схващат като дума в множествено число (като трици, гащи, потури) и затова неправилно казват мюслите, хрупкави мюсли.
Знаете ли, че единствената друга (освен основната) форма на думата броколи е броколите, т.е. членуваната форма? Това е така, защото броколи няма форма за единствено число, а само за множествено число (подобно на думи като трици, джибри, очила, въглища, данни и др.). Затова срещаните в интернет употреби като замразен брокол, една брокола, прясно броколи и под. са некнижовни. Те са резултат от стремеж за образуване на форма за единствено число. И ако за говорещия думата е от среден род, появяват се неправилните форми броколито, броколита, броколитата.
Когато по-често се използва формата за множествено, отколкото за единствено число, както е при аспержи и брускети например, възниква затруднение при определяне на основната форма и обикновено се греши нейният род. Трябва да се запомни, че посочените думи са от женски род аспержа и брускета (а не от мъжки род асперж, брускет) и следователно се членуват аспержата и брускетата.
Примерите показват, че родът на заемките затруднява говорещите, които, съвсем естествено, по аналогия с познати думи, образуват съответните форми. Но за да сме сигурни, че не грешим, е добре да правим справка в надежден речник.

Гл. ас. д-р Ванина Сумрова
работи в Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.

Четете повече в бр. 8, 22 – 28 февруари 2018 г.