Когато включваме такова заглавие в изречение, можем за кратко да забравим правилото за пълен и кратък член. Защото членуваната форма не се променя – независимо каква позиция заема заглавието в изречението: Иван Вазов пише „Българският език“ през 1883 г.; Гледал ли си „Козият рог“?; Всеки трябва да прочете романа „Малкият принц“. Заглавието участва в изречението като готова езикова единица със собствен строеж, създадена в друга ситуация и от друг автор. То е своеобразен цитат – текст, който се вмъква в друг текст без промяна, затова се огражда в кавички. Кавичките „отграничават“ заглавията от останалите думи в изречението и подпомагат правилното разбиране на смисъла.
Особеният статут на заглавията, включени в изречения, се проявява и в пунктуацията. Строежът на заглавието не влияе върху пунктуацията на изречението. Напр.: „Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна“ ме накара да преосмисля някои неща. Не поставяме запетая след думата изчезна и затварящите кавички, защото там свършва заглавието на романа, вмъкнато в изречението като цитат. Ако изразът в кавичките не беше заглавие, би трябвало да поставим запетая в указаната позиция: Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна, ме накара да преосмисля някои неща. Разбира се, двете изречения имат съвсем различен смисъл. Но именно в това е ролята на правилата – да подпомагат правилното възприемане на текста.
Доц. д-р Татяна Александрова
работи в Института за български език – БАН, Секция за съвременен български език.
Научните ѝ интереси са в областта на историята на книжовния език, граматиката и езиковата култура.
Четете повече в бр. 12, 21 – 27 март 2019 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
