И в Танзания учителят е на почит

Моника Угренова е режисьор и актриса в Държавния куклен театър в Търговище и Шумен. Носител е на много награди от български и чуждестранни театрални форуми. За себе си споделя, че се стреми да разчита знаците и да следва „случайностите“. Обича да живее без отпадъци както в душата си, така и в бита. Обича себе си и всички хора, да получава и да дава безвъзмездно. Пребивава четири месеца през 2019 г. като доброволец по програма „Еразъм+“ в Танзания. Преподава на деца в училището в град Чамино, недалеч от столицата Додома.
Решението да се яви на интервю за доброволческото място, идва след една случка, докато изминава свещения Път на Сантяго през 2018 г. – по погрешка свещеник я благославя като доброволец. По Пътя се среща с много доброволци и от разказите им разбира за тяхното желание да споделят безплатно наученото в университета и уменията си. Казва че, след Камино е станала по-социално ангажирана. Решава твърдо, че и тя трябва да споделя способностите си безвъзмездно. През април 2019 г. лети за Африка. Следва адаптация към климата и предизвикателствата на ежедневието. По време на пребиваването си там се чувства напълно безопасно и сигурно.
Като преподавател в гимназията в Чамино успява да се докосне до образователната система на Танзания. Децата учат в основното училище в родното си село или град. След настъпване на гимназиалния етап тамошното министерство на образованието разпределя учениците в различни гимназии в цялата страна. Живеят на пълен пансион, а ваканциите им са само две – през юни и декември. Според нея учебните дни са твърде много, а децата – прекалено натоварени.
„Униформите са напълно задължителни и гимназистите нямат право на повече от една различна тениска, докато са на училище, която може да се носи само през уикендите. Младежите започват училище в 7:30 и свършват в 15:30, като имат две почивки от по 30 минути. Класовете са много големи – от 40 до 100 деца. Това води и до отпадане на много от тях от училище, защото, когато един клас е прекалено голям, качеството на обучение е прекалено ниско. Десетки деца изостават в училище заради невъзможността да чуят и разберат преподавания материал. Като цяло обаче, училището е една от най-големите ценности в страната. Да бъдеш преподавател, е една от най-престижните професии, наред с лекарите, военните и… политиците. Няма човек, който мечтае за друга професия. Това са най-добре платените професии, ползващи се с признателност и авторитет“, разказва Моника.
Докато е там, в началното училище създава клуб по драма. Репетициите са вечер от 16:00 до 18:00 ч.
Много от родителите обаче спират децата си, защото домакинската работа в домовете им изостава. „Направи ми впечатление, че деца на 6 години вече перат, а някои се грижат и за братчетата и сестричетата си. Не е рядкост да видиш 6- или 7-годишно дете, което носи сестричето си или братчето си в слинг“, споделя актрисата от Търговищкия куклен театър. И допълва, че ситуацията там много й напомня за тази преди 30 години в България, с големите показалки, които учителите не използват само по предназначение. Учениците пеят и маршируват всеки ден пред училището и полагат обществен труд, като се грижат за общите части в кампуса.
„Някои хора биха казали, че това учи на дисциплина и отговорност, и аз бих се съгласила с тях. Но когато е в „здравословни граници“. Когато трудът премине отвъд тези граници, образованието става неефективно“, коментира Моника.
Прекарвайки четири месеца в Танзания, тя започва да мечтае как един ден няма да има валута, а всички хора ще споделят знания и способности в замяна на други, което всъщност е доброволчеството, за нея – начин на живот. „От CVS България научих нещо, което ме води и до днес – когато доброволстваш, се опитай да го правиш така, че човекът отсреща да не се чувства длъжен. Смятам, че всеки един от нас трябва да участва в доброволческа кампания или проект поне веднъж в живота си!“
А това не би било възможно без „Еразъм+“. Както за много други, така и за Моника Угренова Програмата дава възможност да пътува, да подобри и развие знанията си по английски език. Да научи суахили и да разбере много за различните обичаи и традиции за държавите, откъдето са другите доброволци, с които работи. „Еразъм+“ ме държи млада, ако мога така да се изразя. Чувствам се добре в България и докато играя или режисирам в театъра, несъмнено всичко научено в чужбина рефлектира върху мен и работата ми. Смятам, че младостта е равна на адекватност на времето, в което живеем. Има хора, които остават в годините, в които са се чувствали най-добре от живота си, и отказват да приемат всичко ново и различно. Когато пътуваш и срещаш различни хора, се променяш и си „сверяваш часовника“. „Еразъм+“ ме промени към по-добро, винаги съм била благодарна на Програмата за милионите възможности, които създава за младите хора.“

Свързани статии:

Смолянският музей „гостува“ на неделни училища Изворче на знания за родината: В БНУ „Изворче“ в с. Кубей и Болград, Украйна, децата се чувстват като у дома Майсторски класове вдъхновяват с нови идеи учители зад граница „Храмът на Мелпомена“ вдъхновява децата в Кипър