Програмата е-здраве ще подобри медицинските услуги

Прeз август 2018 г. правителството одобри за първи път 11 национални програми, насочени към науката, за периода 2018 – 2022 г. Така към проектното й финансиране се прибави още един инструмент – програмното финансиране.
А целта е да се преодолее фрагментацията в научноизследователската система, да се консолидира научноизследователският потенциал, да се въведе споделено използване на изградена инфраструктура, концентрация на финансови ресурси за решаване на важни за обществото проблеми и избягване на двойното финансиране. Важни цели на програмите са и дългосрочната реинтеграция в български научни и научно-образователни институции, трансферът на знания и косвеното подобряване качеството на вис-
шето образование в България.
В. „Аз-буки“ представя резултатите от изпълнението на първите научни програми у нас.

Националната програма „Електронно здравеопазване“ е насочена към подобряването на здравни
продукти, услуги и процеси чрез използването на новите технологии

Националната научна програма „Електронно здравеопазване в България“
(е-Здраве) е насочена към използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в здравни продукти, услуги и процеси с цел да се подобрят както здравето на гражданите, така и ефикасността при предоставянето на здравни услуги. Електронното здравеопазване предполага събиране и обработка на големи обеми клинична информация. Налице са и редица препятствия пред развитието на електронното здравеопазване в страната, като: липса на оперативна съвместимост между различните софтуерни продукти и системи, използвани от лекари и медицински звена; недостатъчно добре е регламентирана защитата на личните данни; прекъснати са връзките между лечебните заведения; липсват добри практики за оптимизация на разходите чрез събиране на големи количества данни и анализ на терапевтичната ефективност, които да послужат за вземане на целесъобразни решения.
Една от основните дейности по Програмата е свързана с осигуряване на съвместимост при обмяната на данни, свързани с клиничния и диагностичния процес.
„В течение на работата установих, че има редица европейски стандарти, над които в Европа се работи от 1996 г. – казва проф. Евгений Кръстев от Факултета по математика и информатика към СУ „Климент Охридски“, един от ръководителите на Програмата. – У нас те само се цитират, но на пръстите се броят специалистите, които имат представа за какво става дума. А те са важни, защото без стандарт няма да има съвместимост на информацията. Медицината е много широка и интердисциплинарна област. Информацията, която се обменя, е сложна, медицинските специалности имат различна терминология и една и съща терминология може да се представя по различен начин в множество еднотипни медицински документи. А в центъра на всичко трябва да е пациентът, той трябва да има полза от въвеждането на информационните услуги на електронното здравеопазване. Обмяната на информация цели той да получи качествено медицинско обслужване. Ако няма навременна информация за различните заболявания, алергии, лекарствата, които взима даден човек, в случай на спешна нужда решенията няма да бъдат адекватни.“
Европейските стандарти включват създаването на електронен здравен запис. Този запис съдържа по-богат набор от информация за историята на заболяването и прилаганата терапия. Целта е, когато човек си смени личния лекар, записът да върви с него. Но у нас засега такова нещо няма, казва ученият. Освен това обмяната на информация трябва да отчита редица ограничения, наложени за по-голяма сигурност и защита на личните данни, и не може да става без съгласието на пациента.
„Много е важно да има и семантична съвместимост – уточнява проф. Кръстев. – Един лекар пише заключения по много различен начин, а ако пациентът отиде в чужбина, всичко това трябва да се превежда така, че да е разбираемо. За целта в света има въведени терминологии с кодове за всяко лечение и заболяване и това позволява те лесно да се превеждат, без да възникват неясноти. Затова работим и за създаването на т.нар. терминологични услуги.“
В България се ползват много ИТ приложения в областта на медицината, но те не се подчиняват на общи стандарти. Всяка компания прави неща за себе, което е голям проблем, подчертава проф. Кръстев. Всеки личен лекар има база данни, но в стандарт, специфичен за неговия продукт, и поради това тези данни не могат да се споделят и анализират. Ако човек трябва да смени личния си лекар, той не може да управлява, да се разпорежда с тази информация. Освен това тези бази от данни са безценен източник за оценка на ефективността от приложението на лечебната терапия и лекарства по отношение на социално значими заболявания. Националната здравна каса налага определени стандарти, но те са свързани основно с финансовите отчети. В тях обаче трудно ще се намери семантичен контекст, който позволява анализ доколко едно лечение е било ефективно. Екипът на научната програма за е-здраве е амбициран да покаже, че е възможно на основата на въвеждане на европейски стандарти в обмена на информацията да се осъществява и семантична съвместимост. А не само да се отчитат бройки болни и дни престой в болницата.
„България е единствената страна в Европа, която кара болниците да се отчитат ежедневно по електронен път – подчертава проф. д-р Димитър Чаръкчиев от Клиниката по ендокринология към Медицинския университет в София, ръководител на Програмата. –
А тази информация може да се дава на определен по-голям период от време. Сега за един пациент 4 пъти се изпраща информация – при приемане, планиране, изписване и получаване на хистологичната диагноза. Но преди тази диагноза всякакъв обмен на информация е безсмислен, защото след хистологията може да се измени цялата диагноза за този пациент. Подобен подход води до изтощаване на ресурсите, а те могат да се насочат за осъществяване на основните дейности на тази уникална национална програма. В основата на всичко трябва да са дори не пациентите, а въобще гражданите, които може и да не са болни, но трябва да минават например на профилактични прегледи. Смисълът на електронния здравен запис е всички прегледи и резултати от изследвания да бъдат събрани на едно място. Това може да подобри работата на лекарите. В Унгария преди време се направи анализ за инсултите и се установи, че концентрацията на тази болест в определени райони е в резултат на забавена спешна помощ.
У нас подобни изследвания не се правят.“
Втората основна дейност в програмата е-здраве е свързана със създаването на прототипен демонстратор на диктофон за български език, специализиран за избрана медицинска област с цел по-лесно изготвяне на медицинска документация. Българската медицинска общност с голям интерес приема тази насока и очаква резултати, казва проф. Чаръкчиев. Основната идея е лекарите да могат да диктуват на компютъра анамнеза или друга информация, вместо сами да я пишат. Това би облекчило тяхната работа. В чужбина има подобни практики. Проблемът тук също са многото термини и затова се създава речник. Но все още има много работа, за да се стигне да практически резултат.
Създаването на система за оценяване ефективността на лечението е трета основна дейност в Програмата. Трябва да се разработи прототип на информационна система за анализ на големи масиви от разнотипни бази данни например за социално значими заболявания – сърдечносъдови, захарен диабет и др., по определени параметри. Може да се следи нивото на хемоглобин и как се изменя то след включването на даден иновативен медикамент. Или пък да се следи нивото на хормоните, за да се прецени дали лечението е ефективно. По Програмата се разработва и система за оценка от прилагането на 13 иновативни медикамента от 2019 година. В последната седмица на месец март членовете на Изпълнителния съвет на ННП „е-Здраве“ са представили на МОН списък с конкретни предложения за актуализация на задачите в Работния план с цел постигане на резултати, които да подпомогнат борбата за преодоляване на проблемите, породени от епидемията с коронавируса. Очакваните резултати ще бъдат приложими както в България, така и в другите страни от ЕС, засегнати от това инфекциозно заболяване.

„До 1990 г. България контролира 75% от производството на хардуер и софтуер в бившите соцстрани. Тя е водеща и в областта на информационните технологии в здравеопазването – подчертава проф. Димитър Чаръкчиев. – През 1987 г.
е създадена първата болнична информационна система на базата на микрокомпютри в Института по ендокринология. Имаме богата история, създадени са национални системи, като автоматизирана система за управление на профилактичните имунизации (АСУПИ). Друга съвременна система за управление е тази за Центъра за спешна медицинска помощ, завършена през 1990 г. от младежки програмен колектив. Адресите се получаваха по радиотелефон, а на малък терминал се отбелязваше кога тръгва линейката, и се отчиташе времето, за което е стигнала, колко време е престояла на даден адрес, в коя болница е закаран пациентът и т.н. Така във всеки един момент се е знаело колко коли са свободни. Сега въпреки GPS устройствата такава система за двустранна комуникация не съществува.“