Училище като… възрожденска къща

Самодисциплина и ред са характерните черти на малкото столично училище в квартал „Филиповци“

В този брой „Маршрути
„Аз-буки“ ни отвежда в столичното 77. ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в квартал „Филиповци“.
Училището разполага с уникален по рода си малък етнографски музей, наречен „Миналото“. Всички изложени предмети са донесени от жителите на квартала, а необикновената класна стая е направена с много любов.
И от миналото към настоящето – за училищния живот в режима на обучение от разстояние разказва директорът Огнян Халембаков.

Голямото предимство на малкото училище е, че създава чувство на сигурност и домашен уют

Както повечето училища в страната, така и 77. ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в квартал „Филиповци“ в София успешно въведе дистанционната форма на обучение.
„И ние, и децата се учим в движение. При по-малките активността е по-голяма в сравнение с тази на по-големите. Причината за това е, че родителите на децата от I до V клас много ни помагат“, казва директорът на училището Огнян Халембаков. Учителите общуват активно с ученици и родители по телефона и в социалните групи. Цялата официална комуникация се осъществява по електронен път, като дори приемът на заявленията за първи клас става онлайн.
77. ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в квартал „Филиповци“ е както най-малкото училище в района на „Люлин“, така и най-старото от тях. Децата, които учат там, са около 160, разпределени в по една паралелка от I до VII клас. Всеки клас си има отделна стая, в която учителите влизат за съответния час.
„Със сигурност мога да кажа, че нашето училище е сред най-хубавите не само в района, но и в София, защото предлага неща, които другите не могат да предложат. На първо място, това са спокойствието и сигурността“, казва директорът.
Чувство на сигурност наистина те обзема, когато прекрачиш училищния праг. Сградата отвън наподобява по-скоро на една голяма възрожденска къща и по нищо не прилича на другите училища с многобройните ученици и големите коридори. Осигурено е постоянно видеонаблюдение, а достъпът на външни лица е силно ограничен.
Сред най-големите предимства на малките училища определено е наличието на затворено общество, в което всички се познават и взаимно се доверяват – ученици, учители и родители. „Ако някой направи някаква беля или пък отсъства, веднага се разбира, но също така, когато някой получи шестица, то тогава радостта е на целия квартал – казва Халембаков и допълва, че там авторитетът на учителя все още е запазен. – Затова казвам, че сме от възрожденски тип училище.
77. ОУ може да се похвали и с една необикновена класна стая, наречена „Миналото“. В нея се провеждат видеоуроците на децата. „Нарекохме така стаята, защото искаме да накараме учениците да се връщат все повече и повече към нравите и обичаите на народа ни. Всъщност зала или класна стая е силно казано. Преобразувахме някогашно мазе в малък етнографски музей. В него са събрани предмети от бита от района на „Филиповци“ – всеки с история къде е намерен и кой го е донесъл“, разказва Халембаков.
Освен „Миналото“ в училището има и „Вълшебна стая“ за игра и забавление на учениците от I до IV клас. Цялата е облепена с тапети, имитиращи дървета. „Идеята е обстановката да бъде забавна и приятна за децата. Но всичко трябва да бъде с мярка. Училището е място, в което ученикът трупа знания, умения, но и се учи на ред и дисциплина“, твърди директорът.
В ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ учат предимно деца от квартала и от съседните Иваняне и Банкя. Има и деца от ромската махала в ж.к. „Филиповци“. „Веднъж влезли в нашето училище, те много бързо се приобщават и старателно усвояват знания“, казва той.
Споделя, че управлението на едно малко училище си има своята специфика. „Нямаме големи възможности да назначаваме допълнителни специалисти или помощник-директори, с които да облекчим работата си – казва той. – Затова не е рядка картината директорът да бъде видян в работни дрехи, правейки малък ремонт. Учениците ни са малко затова и бюджетът е ограничен. И
това, което можем да направим сами,
го правим.“
В думите му няма и нотка на недоволство и оплакване. Нещо повече, 77. ОУ не е лишено и от „екстрите“ на големите училища. Всички стаи са оборудвани със съвременни технологии и интернет. Всеки учител има компютър, а децата имат на разположение
30 таблета.
От близо 10 години всички деца от I до VII клас в 77. ОУ са с ученически униформи. Дрехите са избрани със съгласието на родителите. Халембаков отбелязва, че униформите винаги правят добро впечатление на външните хора, а учителите следят за външния вид и хигиената на своите ученици. Ръководството помага на семействата, които не могат да купят униформи за децата, така че всички ученици да имат.
Тази година в I клас има една паралелка с 22 ученици. Тъй като стаите на училището не са големи, не могат да си позволят повече деца. С приоритет се приемат децата от квартала. А подготвителната група е в съседната детска градина. Всяка година от там в училището получават списък с броя на децата, завършващи четвърта група.
„Има разлика между децата, които са посещавали подготвителна група, и такива, които не са. Това особено си личи в първите няколко месеца, когато дойдат при нас в училище. Например тази година децата от подготвителната група, които станаха първокласници, по-трудно се приспособиха към учебния процес. Бяха свикнали с порядките в детската градина, а редът в училището е друг. Вече са в голямото училище и не трябва да се държат като в детската градина. Благодарение на екипната работа на учителките, първолаците успяха да се справят с това“, разказва директорът. Категоричен е, че развитието на децата зависи преди всичко от семейната среда. „Има огромна разлика между децата, с които се занимават вкъщи, и тези, които буквално са оставени в детската градина и родителите разчитат друг да се грижи за възпитанието им“, категоричен е той. Разказва, че през годините е ставал свидетел на случаи на много незаинтересовани родители.
В практиката си е виждал как майки и бащи докарват до училището сутрин децата, бързо ги оставят пред входа, без въобще да знаят, че денят е обявен за неучебен например. След това се връщат да ги вземат, така и неразбрали, че децата не са имали часове. „А къде е било детето през целия ден, никой не се интересува“, с горчивина коментира Халембаков и допълва, че на другия полюс са родителите, които изпращат детето си на училище със заръката: „Да слушаш госпожата, да правиш всичко, което ти казва“.
Но има и нелицеприятни факти. От I до IV клас децата, които живеят в ромската махала, са деца за образец. Но след VI клас има случаи, когато децата се променят пред очите на своите учители.
В училището засега не са имали големи проблеми, но отчитат тази особеност и гледат да взимат мерки. Родителите и училището, особено при децата от махалата, трябва да вървят ръка за ръка, категоричен е директорът.
Ръководството на учебното заведение досега никога не е имало проблем с отпадането на ученици. „За 25 години едно-единствено дете отпадна от училище. А в махалата училището ни е със статут на престижно, в което никой не дели децата. Важно е да се спазват правилата“, категоричен е Халембаков.
В училището има две деца със специални образователни потребности в VII клас. С тях работи учител от Центъра за приобщаващо образование. 77. ОУ понякога е последна възможност и за деца с поведенчески проблеми. „Следим всяко дете и при нас то бързо забравя някои лоши навици. Училището ни е като възстановителен център за деца с по-особено светоусещане“, завършва разказа си с гордост Халембаков.