Формула за промяна

Добри и мотивирани учители, насърчени и подкрепени да бъдат иновативни и да провокират всекидневно интереса за учене у децата. Учебни програми, насочени към компетентностния подход, и изпити, които дават сигнал на учениците да четат повече. Преподаване, което да ги направи по-любознателни, и добра подкрепяща среда в училищата. Тази формула за подобряване на резултатите на държавните зрелостни изпити очерта министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представянето на изводите от Матури 2020. По думите му образователните резултати са функция на многогодишни, всекидневни усилия на ученици, учители и родители, на образователната система, като цяло.
Министър Вълчев подчерта, че всичко започва с обхващането на децата отрано в предучилищна подготовка и засилена работа с тях, така че да имат по-добри познавателни и езикови компетентности още на входа на I клас. А след това в класните стаи те трябва да бъдат научени да търсят, откриват и свързват информация с образователно съдържание. „Дори и учителят да направи чудеса в класната стая, той не може да научи толкова детето, колкото то може да научи извън класната стая – учейки самостоятелно и след това през целия си живот“, заяви министърът.
Той коментира и по-високите резултати на матурите тази година. Според него отчетените разлики, може би само с изключение на изпита по английски език, са в рамките на статистическата незначимост. Разликите могат да се дължат на това, че изпитът е малко по-лесен или малко по-труден. Министър Вълчев припомни, че матурите са резултати на изхода. А в гимназиите от първата десетка по резулати има сериозна селекция още на входа. Това не означава най-висок прираст. Има училища, в които са влезли ученици с по-ниски резултати, но на изхода са постигнати значително по-високи резултати. „Ще направим анализ къде има най-голяма добавена стойност“, каза Вълчев.
Просветният министър анонсира, че се обмисля и ще бъде предложена промяна от 2022 г. в скалата за преобразуване на точките от матурите в оценки. Целта е да се повишат изискванията за постигане на оценка „среден 3“. В момента двойка се получава за резултат от 22,5 т., а тройка – при минимум 23 точки. Слабите оценки тази година са само 7,8%, защото летвата е ниска. Отличните оценки тази година са 13 – 14% при 9 – 10% през 2019-а, което показва, че изпитите не са толкова лесни. И масовото им използване като вход във висшите училища не води до обезценяване.
Зам.-министър Таня Михайлова отбеляза, че отпадането на някои произведения от темите за тазгодишните матури не е повлияло върху сложността на изпитите. „Нямаме масово по 100 точки и затова мога да кажа, че матурата е била лесна за онези, които са се подготвили добре за нея“, заяви тя.
Данните сочат, че средният брой точки на изпита по БЕЛ тази година, постигнат от явилите се на него 45 616 зрелостници, е 53,24, или „добър 4,20“. Преди година резултатът е бил 50,63 точки, или 4,06.
При втората избираема матура средната оценка е 4,84 при 4,67 през 2019 г. На нея са се явили
35 164, а на изпит по желание – 609 зрелостници. Най-много са явилите се на втори ДЗИ по английския език – 11 710. Други 8925 са предпочели биологията, 4430 – географията, 4326 – философския цикъл, 2496 – математиката.

Красимир Вълчев, министър на образованието и науката:

Политиките, които осъществяваме, са насочени към това да направим прехода от система, която през XX век традиционно е била насочена към придобиването на знания, към система, която в по-голяма степен акцентира върху трасформирането на тези знания в умения, върху усвояването на т.нар. свързващи компетентности.
Целта е да развием у децата критично мислене, креативност и дигитални компетентности, да развият умения да се справят с предизвикателствата.

Изпитите в цифри

Обобщените данни показват още, че тази година отличните оценки по БЕЛ нарас-
тват от 5062 на 6283, а на втория ДЗИ – от 6677 на 9836. Слабите оценки по БЕЛ спадат от 4302 на 3764, а на втората матура – от 2590 на 1744. Освен отличните оценки нарас-
тват и много добрите оценки по БЕЛ – от 26,83 на 28,79%. За сметка на това падат процентите на добрите оценки – от 29,26 на 28,68, средните – от 24,92 на 20,5, и слабите – от 8,73 на 8,25 на сто.
Зрелостниците, постигнали 100 точки, са 124-ма при 226 преди година. С две пълни шестици са 73-а при едва 17 през 2019 г. Повече са и получилите по две отлични оценки – 4525 при 3065 преди година. В същото време, от 973 на 747 намаляват онези с две слаби оценки. От 29 на 19 намаляват записалите 0 точки на някоя от матури, като нито един няма две нули (преди година има един подобен случай). Намаляват и зрелостниците с поне една слаба оценка – тази година те са 1744-ма
при 2590 през 2019 г.
В сравнение с 2019 г. усреднените резултати по предмети тази година са най-високи на изпита по немски език – 79,8 точки при 74,32 преди година. Следват постиженията по химия и опазване на околната среда – 76,9 при 77,37 през 2019 г., и по езици. По-високи отпреди година са резултатите по БЕЛ – 53,24 при 50,63, история и цивилизация – 57,2 на 51,21, физика и астрономия – 65,1 на 60,83, география и икономика – 43,5 на 38,7, английски език – 73,54 на 61,89, руски език – 73,5 на 69,
и италиански език – 76,5 на 68,23. Почти еднакъв е резултатът по френски език – 68,1 на 68,13, и по биология и здравно образование – 48,9 на 48,47. По-ниски са резултатите по математика – 67,2 при 69,58 през 2019 г., философски цикъл – 51,4 на 53,12, и испански език – 74 на 76,99.
Не се регистрират и значими размествания в подредбата на регионите по резултати. Отново начело в изпита по БЕЛ остават София-град и Смолян – съответно с 61,38 и 59,17 т. След тях са Варна – 55,08, и Пловдив – 54,79.
Нагоре се изкачват и Габрово и Велико Търново – 54,52 и 53,78 т. На последните три места са Кърджали – 45,29, Търговище – 44,67, и Силистра – 44,57. За сметка на това Търговище е начело в средната оценка на втората задължителна матура – там средната стойност е 74,33 т. Следват Видин – 68,97, Смолян – 68,10, София-град и Благоевград – 67,96, Враца – 67,90.
Продължава да нараства процентът на зрелостниците, които създават аргументиран текст – 79,31%. От тях есе пишат 45,45 процента.
Подобряват се уменията на зрелостниците да формулират теза по посочена тема, но срещат трудности при възприемане и извличане на информация от текст, и особено при сбито и кратко предаване на основното от съдържанието на текст. Те срещат трудности и с правописа на думи с а/я, при членуване, при пунктуацията в сложно и в просто изречение, при уместна/неуместна употреба на думи в изречение, в разпознаването на цитати от художествени текстове и определянето на особености, свързани с литературно направление.

Най-добрите

Десислава Илиева от Софийската математическа гимназия е тазгодишният отличник на отличниците със своите 4 пълни шестици на изпитите по БЕЛ, математика, химия и биология. Още седмина имат по три шестици – това са Петър Чонгов
(ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ – Бургас), Камелия Иванова
(МГ „Д-р Петър Берон“ – Варна), Любомира Димитрова (СУ „Николай Катранов“ – Свищов), Виктория Гугова (ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ – Габрово), Добрин Бараков (МГ „Гео Милев“ – Плевен), Ванина Вълкова (ППМГ „Добри Чинтулов“ – Сливен) и Ванеса Терзиева (ПГПЗЕ „Захарий Стоянов“ – Сливен).
Топ десет на училищата с най-висок среден резултат от изпита по БЕЛ включва 91. НЕГ, София – 5,70; 73. СУПЧЕ, София – 5,63; Американски колеж – 5,59; 164. ГПИЕ, София – 5,56; ЧПГ „АК-Аркус“, В. Тървново – 5,49; СМГ, София – 5,48; 9. ФЕГ, София – 5,45; Немска ЕГ „Гьоте“, Бургас – 5,45; Първа АЕГ, София – 5,44; и ЕГ „Пловдив“ – 5,43.
Първите десет училища с най-добър резултат на втория зрелостен изпит са 91. НЕГ – София, със среден успех от 5,75, следвана от СМГ – 5,74, Американския колеж – 5,74, ЧЕСУ „Дорис Тенеди“ – 5,73,
ППМГ, Бургас – 5,65, ЧСУ „Увекинд“ – 5,65, ЧЕГ „Проф. д-р В. Златарски“, София – 5,64, Първа езикова гимназия във Варна – 5,63,
ЕГ „Пловдив“ – 5,62, и Първа АЕГ, София – 5,62.
В класирането не влизат училища с под 20 зрелостници.