По пътя на изцелението

Едрата шарка (вариолата) е заразна вирусна болест с голяма смъртност – от десет заболели преживяват само седем. Те остават с грозни белези по лицето, една трета ослепяват. Болестта е древна, позната е от времената на фараоните. Това е болест на Стария свят – в Америка и Австралия няма вариола, тя идва с колонизацията. В Европа едрата шарка се настанява трайно след кръстоносните походи. Тук тя сериозно поразява населението – само през XVIII век от нея годишно умират до четиристотин хиляди души.
Едрата шарка, подобно на много други заразни болести, не повтаря. Една от възможностите да се ограничи заразата, е била да се заразяват децата, но от човек с лека форма на болестта. Смъртността в този случай е била значително по-малка. Тази жестока от днешна гледна точка практика продължава до времето на Едуард Дженър – английски лекар, който се доверява на жените, преболедували от така наречената шарка по кравите.
В Англия кравите боледуват от болест, която прилича на едрата шарка, но е много по-лека. Понякога жените, които се грижат за кравите, се разболявали от кравешката шарка. Те забелязали, че ако някоя от тях е прекарала кравешката, не я хваща истинската. Доктор Дженър решава да провери това. През 1796 г. той заразява едно момче с кравешка шарка. Той обаче взема материал от доячката Сара Нелмс, а не от крава. Момчето се заразява, значи шарката по кравите се предава от човек на човек, това е много важно. Болестта минава леко. След шест седмици доктор Дженър се опитва да зарази момчето с едра шарка, но не успява – то е получило имунитет.

След първата ваксина
Ваксината на Дженър е първата ваксина, наименованието е от латинската дума vacca – крава. Ваксинираният се заразява от шарка по кравите – това го защитава от вируса на едрата шарка, все едно че е преболедувал самата болест.
Има много други заразни болести. Как да се борим срещу тях? Трябва ли за всяка от тях да се търси сходна по-лека болест? Френският микробиолог Луи Пастьор развива друга революционна идея. Той предполага, че заразните агенти могат да бъдат изкуствено „отслабени“. Тогава те могат да бъдат използвани за ваксинация и няма да предизвикват болести, а имунитет. Такава ваксинация ще защитава срещу болестите и не е необходимо специално да се търси болест с по-леко протичане. Светилата на хуманната и ветеринарната медицина се съмняват в самия подход и се хвърлят да критикуват. Но след своята първа ваксина, която е срещу една болест при пилетата, Пастьор създава още ваксина срещу антракса, а след това и срещу смъртоносния бяс.
На същия принцип се създават и днешните ваксини. В някои случаи за ваксинация се използват убити бактерии (тиф, холера). В други случаи бактериите са отслабени (БЦЖ ваксината срещу туберкулоза). Използват се отслабени вируси (заушка, дребна шарка), обезвредени токсини (дифтерит, тетанус). В последно време за ваксиниране се използват отделни компоненти от вирусите (хепатит В, вируса на човешката папилома). Ковид-19 е нова болест. Поради това ваксина срещу нея няма.

Как ваксинацията създава имунитет
Имунната система е защитен механизъм, който ни пази от предизвикващите болести вируси и бактерии. Тя разпознава чуждите нашественици и ги отстранява. Централно място в имунната система заемат антителата – белтъци, които се синтезират от специални клетки.
В началото на една инфекция няма клетки, които да синтезират антитела, специфични за болесто-
творното начало. След време такива клетки се появяват и стават много. В кръвта се появяват антитела, отначало от вида IgM, после от вида IgG. Те неутрализират заразата, болният оздравява. Специфичните антитела в кръвта намаляват, почти изчезват, от тях вече няма нужда.
Организмът обаче е предупреден: такава опасност има и тя може да се появи отново. Ето защо клетките, които са синтезирали антителата, остават. Това са спящи клетки, клетки на имунната памет. Ако пак се появи същата зараза, те са на стража – бързо се намножават и синтезират нови порции специфични антитела. Болестта или не се проявява, или е много слаба.
Ваксинацията предизвиква синтеза на специфични антитела, без да има същинска болест. След ваксинацията клетките, продуциращи антителата, остават. Зададе ли се истинска опасност, те се активират и заразата е неутрализирана.

Защитават ли антителата от Ковид-19
Възможно е вирусът на Ковид-19 да се променя бързо. Така става при вируса на грипа. Този вирус е много изменчив и от грип лесно се боледува повторно – старите антитела не пазят информация срещу новата разновидност на вируса.
Как стоят нещата при Ковид-19? Който е преболедувал, може ли пак да се зарази? Отговорът на въпроса е отрицателен. Антителата и клетките, които са ги изработили, ще помогнат при втора среща с вируса.
При грипа всеки сезон фармацевтичните компании произвежда нова антигрипна ваксина, пригодена да предизвика синтезата на антитела срещу новата разновидност на вируса. За щастие, вирусът, отговорен за Ковид-19, не е така променлив. Излиза, че бъдещата ваксина срещу новия коронавирус няма да е необходимо постоянно да се подновява, и ваксинираният поне няколко години ще бъде защитен.

Какви ваксини се създават срещу Ковид-19
В света има над сто и петдесет групи, които работят по създаване на ваксина. Десет от ваксините са в различен етап на изпробване за поносимост и ефективност при хора.
Някои от напредналите проекти предлагат да се прави ваксиниране с убит или отслабен вирус – стар и изпитан метод. Други са насочени към така наречения S-белтък. Това е белтъкът на шипчетата (англ. – spikes) по обвивката на вирусната частица. Вирусът е паразит, а S-белтъкът е „ключът“, който отваря пътя на вируса към вътрешността на човешката клетка.

От тези проекти най-перспективни са два.
И двата вместо на инжектиране разчитат да накарат човешкото тяло само да произведе S-белтък. Той, като чужд на организма, ще предизвика образуване на антитела и ваксинация. Единият проект се разработва в Оксфорд от Института „ Дженър“ и британско-шведската фармацевтична компания „Астра Зенека“. Другият е на американската компания „Модерна“ от Масачузетс. Ваксината от Оксфорд (AZD1222) използва модифициран аденовирус за носител на информацията за синтезата на S-белтъка, а ваксината от Масачузетс (mRNA-1273) за същото използва молекула РНК.
И двете ваксини са в етап на рандомизирано клинично изпитание с контрола плацебо. Участниците в изпитанията са хиляди, а специалистите предполагат, че късно през есента на 2020 г. една или даже двете ваксини ще могат да бъдат представени за одобрение за използване.

Краят на заразата
Въпреки трудностите и забавянията, които предстоят, ваксината срещу Ковид-19 се задава на хоризонта. Тогава чрез ваксинация ще може да се създаде колективен имунитет. Когато няма хора, в които вирусът да се размножава, той ще изчезне. Така той ще последва съдбата на вируса на едрата шарка. Както е известно, такъв вирус сред хората вече няма. Последният случай на едра шарка в света е регистриран в Сомалия, Африка, на 22 октомври 1977 г. Нещо подобно трябва да се случи и с вируса на Ковид-19.

Свързани статии:

На крачка от ваксина ФНИ разпредели над 30 млн. лв. за наука през 2019 г. Ваксината е единственото решение Гостува ни „Арена физика“