През юни ЕК представи оценка на постигнатото в борбата с дезинформацията около пандемията от коронавирус и предложи бъдещи мерки и действия. ЕП пък одобри сформирането на специална парламентарна комисия за чуждестранната намеса в демократичните процеси в ЕС, която ще се занимава и с дезинформацията.
ЕС създаде обсерватория на цифровите медии на
1 юни, която цели да осигури възможност на хора, проверяващи фактите, учени и други заинтересовани лица, да си сътрудничат с медии в борбата срещу дезинформацията. По-късно през 2020 г. ЕК планира да обяви процедура за набиране на предложения за създаване на регионални центрове за изследване на медиите с общ бюджет 9 млн. евро.
Кризата изпита способностите на ЕС и неговите демократични общества да се справят с предизвикателството на масираната вълна от невярна или подвеждаща информация. ЕК предложи мерки, които включват:
1. Разграничаване между незаконно съдържание и съдържание, което е вредно, но не е незаконно, и между дезинформация и подвеждаща информация, която може да се разпространява без умисъл.
2. Комуникации — по време на кризата ЕС активизира работата си по осведомяване на гражданите за рисковете и засили сътрудничеството си с други международни субекти срещу дезинформацията. Публикуваните от ЕК опровержения на митовете около коронавируса са разгледани над 7 милиона пъти. Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), заедно с ЕК, засили стратегическата комуникация и публичната дипломация в трети държави, включително в съседните на ЕС държави. Чуждестранни субекти и някои трети държави, по-специално Русия и Китай, се опитаха целенасочено да повлияят и проведоха кампании по дезинформация в ЕС, в нейните съседни държави и в световен мащаб. Например Оперативната група за стратегическа комуникация с Източното съседство към ЕСВД разкри и разобличи над 550 дезинформационни стереотипи от прокремълски източници и ги публикува на уебсайта EUvsDisinfo.
3. Сътрудничество между институциите на ЕС, държавите членки и международни организации като Световната здравна организация и НАТО, както и с представители на гражданското общество. Сътрудничеството следва да се задълбочи, за да се даде по-адекватен отговор на чуждестранното прокарване на влияние и дезинформация.
4. Прозрачност – онлайн платформите следва да предоставят всеки месец отчети за мерките срещу дезинформацията и да засилят сътрудничеството си с хората, проверяващи фактите – във всички държави членки и на всички езици – и с анализаторите. Месечните доклади на платформите трябва да съдържат по-подробни данни за действията им за поощряване публикуването на авторитетно съдържание и за ограничаване на дезинформацията за коронавируса и на свързаните с нея реклами.
На основата на постигнатото от новосъздадената Европейска обсерватория за цифрови медии, ЕС ще окаже по-сериозна подкрепа на проверителите на факти и анализаторите.
5. Защита на свободата на изразяване – ЕК ще продължи да следи доколко мерките на държавите членки по време на кризата съответстват на правото и ценностите на ЕС.
6. Осведомяване на хората – насърчаване на критичното мислене и развитие на уменията в цифровата област.
ЕС ще окаже по-силна подкрепа и съдействие на представителите на гражданското общество, независимите медии и журналистите в трети държави по линия на пакета „Екип Европа“, както и на усилията за наблюдение на нарушенията на свободата на печата и застъпничеството за по-безопасна медийна среда.
Българският еврокомисар Мария Габриел подчерта, че други важни мерки са насърчаване на медийната и информационната грамотност на гражданите и ролята на образованието. Специално внимание е обърнато на младите хора. Важно е те да разпознават дезинформацията и имат достъп до качествени източници на информация, включително на собствения им език.
„Радвам се, че ключов елемент е медийната грамотност и повишаване на информираността на гражданите. Критичното мислене е в основата на информирания избор. Предвиждам допълнителни действия за медийна грамотност в Плана за действие за цифрово образование. Програмите „Еразъм+“, „Европейския корпус за солидарност“ и „Хоризонт 2020“ предоставят възможности за финансиране на проекти свързани с борбата с дезинформацията“, каза още българският комисар. Тя открои проектите HEROS и SOMA, които се фокусират върху дезинформацията.
Предложеният пакет от действия е част от дългосрочна стратегия на ЕК за борба с дезинформацията.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg