Ако учителят не учи, кой тогава...

Летните уроци се провеждат в двора на СУ „Н. Й. Вапцаров“ в Приморско

За училището си в Приморско говорят, че е с късмет. Като се започне от директорката, учителите, непедагогическия екип, не се пропуска и Общината – за всички
СУ „Н. Й. Вапцаров“ е знаковото място в градчето.
„Не пропускайте родителите! Особено последните месеци, както се казва, бяха дясната ни ръка. Без тях колегите учители не биха могли да се справят. Особено при дистанционното преподаване на по-малките, а и не само за техните уроци“, обяснява Мариана Казларова. Лъчезарната директорка с охота разказва как преустрояват работата си в дните от 13 до 16 март. Както ги наричат тук – „трите дни, които разтърсиха българското образование“, в
СУ „Н. Вапцаров“ най-вече се чувало „Няма – няма, трябва да се справим“. И успяват. От 362-ма ученици само на 18 носят уроците на хартия. За тези, които нямат крайни устройства, осигуряват 8 лаптопа, а Общината предоставя 12 таблета. С пари от бюджета на училището купуват по 36 карти за интернет – толкова са нуждаещите се деца.
Последвала още по-сериозна работа. Казларова, като специалист и преподавател по IT, обикаля съседни села, за да обучава деца как се учи онлайн. СУ „Н. Й. Вапцаров“ в Приморско е средищно и негови ученици са също децата от близките селища Веселие, Ясна поляна, Писменово, Ново Паничарево и Китен.
През юни и юли е времето на летните уроци в Приморско. За децата с дефицити по определени предмети – 56 от начален етап, 18 ученици, най-вече в V и VI клас, и още 26 в гимназиалния етап, училището наема автобуси за ежедневния им превоз до СУ „Н. Й. Вапцаров“. Обучението се осъществява и на открито, в училищния двор – в шатри.
„Макар и лято, ваканция за административни задължения също няма. Документацията, която се изготвя електронно, правя сама. В качеството си на директор не влизам в ролята на „контрольор“, а работя заедно с колегите. За мен професията „директор“ отдавна е излязла от рамките на онази представителна длъжност, каквато са я считали хората преди години. Директорът е преди всичко мениджър, който работи наравно с колегите си, дори и повече. Ние сме екип. Ежедневието организираме заедно – обяснява Казларова. – Не става дума просто за „изрядна бумащина“, а това, че си станал съществена част от живота на младия човек, от израстването му.
С него си заедно, когато е станал първокласник, петокласник, после седмокласник, гимназист… Преминете ли заедно през всеки етап от образованието му, означава много. Виждаш как пред очите ти израства личност. Едва от 2016 г. съм директор, но минах през почти всичко – прием, НВО, държавни зрелостни изпити, работа с родители, благотворителност… Изготвянето на документацията, свързана с образованието на младия човек, е много важно да се прави с компетентност. Това се учи. А ако учителят не учи, кой тогава… – допълва Казларова. – Винаги съм казвала, че учителската е единствената, която създава всички останали… Затова благодаря на колегите за ентусиазма, с който работят!“
В училището от години се води портфолио на всяко дете по всеки учебен предмет. Така се следи за неговото израстване. Ученическото портфолио носи и прозрачност за работата на педагозите пред родителите. По-критични са днешните родители, споделя директорката. Но в малкото населено място всички се познават и „кадруването“ от страна на някои от тях трудно минава. „Какво имам предвид ли? Има моменти, в които надценяваме образоваността си и даваме нереални оценки за постиженията на децата си. У дома децата са едни, в учебна среда – други. Затова понякога се наблюдава разминаване между очакваното и постигнатото от ученика.“
На дневен ред в СУ „Н. Й. Вапцаров“ е обсъждането на учебните специфики, наложени в месеците на епидемията, но показали добър ефект при учебния процес, които ще заимстват в следващата учебна година. Определено в училището на Приморско ще заложат на повече електронни уроци и на изготвянето на електронни тестове.

Мандатност за директорите е правилното решение

Според Мариана Казларова приемливо решение е училищните директори да бъдат назначавани с мандат от четири години. Мотивира се, че в условията на мандатност човек ще покаже най-доброто, на което е способен. Ще работи по-нахъсано. „Но ме притесняват критериите, по които ще се оценява действащият директор. Важното е да има ясно разписани правила, поднормативните актове да ограничават максимално субективизма“, категорична е директорката.
Преди да започне работа като учител в СУ
„Н. Й. Вапцаров“, е работила в отдел „Образование“ към Общината. Предпочела учителстването, защото работата с деца я допълва и прави щастлива. Надява се стъпките по професионалната стълбица да са не само призвание, но и да покажат, че директорският мандат ще е в полза на образователната ни система, като цяло.