Поглед върху участието ни в „Хоризонт 2020“*

Светла Бонева
УНСС

До края на 2018 г. България е привлякла общо 65 330 907 евро
по Рамковата програма чрез 446 участници (бенефициенти), от които 40 координатори, а 94 са МСП. До края на 2018 г. България е привлякла общо 65 330 907 евро по „Хоризонт 2020“ чрез 446 участници (бенефициенти), от които 40 координатори, а 94 са МСП. Така страната ни се нарежда на четвърто място отзад напред сред страните членки на ЕС по активност.

България се присъединява към Рамковите програми на Европейския съюз още през 1999 г. – години преди своето пълноправно членство. Оттогава до днес е налице един и същ проблем – значително по-слабото участие на страните от Централна и Източна Европа в РП на ЕС в сравнение със страните от Западна Европа, както и в сравнение с някои други държави, участващи в РП (Швейцария, Норвегия, Израел, Турция, САЩ). От всички страни от ЦИЕ тази тенденция е най-силно изразена при Словакия, България, Литва и Латвия.
Анализът на участието на страните от ЦИЕ в Седмата рамкова програма на ЕС в сравнителен план с участието им в предходните 6. РП и 5. РП, измерено като общ брой участия на изследователски институции в проекти, финансирани по тези програми, към общия брой на проектите, финансирани от тях, е представено в таблица 1 (някои институции се включват в Програмата с повече от едно участия, анализът е на база „общ брой участия“, а не на база „общ брой бенефициенти“).
В групата на 13-те страни от ЦИЕ 51 % от общия брой участия се пада на 3 страни – Полша, Унгария и Чехия. Страните от ЕС-13 са координирали едва 7,74 %
от общия брой проекти на 7. РП и 4,07 % от общия брой проекти на 6. РП. Най-малко на брой координатори има от Чехия (от тази държава има малко координатори, но голям брой организации партньори), Румъния, Словения и България (PROVISO, 2014). Нито една страна от ЕС-12 не е регистрирала по-висок от средния за ЕС-15 процент на успеваемост по Програмата (т.нар. success rate)
от 21,91 %. Това означава, че всеки пети кандидатствал проект с произход от ЕС-15 е получил финансиране. Самата група на ЕС-12 също е твърде нехомогенна – докато Естония и Унгария са близо до средния за ЕС процент на успеваемост, то България, Румъния и Кипър са най-далеч от него (European Commission, 2013) .
Но наистина ли положението е толкова лошо? Анализът на участието на страните от ЦИЕ в 7. РП е редно да обхване и анализа на нетните бюджетни ползи за източноевропейските страни от участието им в тази програма. При изходното предположение (допускане), че всяка страна членка на ЕС финансира общия бюджет на програма „Хоризонт 2020“
със същия дял, с който участва във финансирането на приходната част на бюджета на ЕС, съпоставяме привлечените (чрез спечелени по 7. РП проекти) към внесените от всяка страна членка суми (фиг. 1).
„Нетните получатели“ на средства от 7. РП са държавите, за които процентът на графиката е над 100 (т.е. те са получили повече средства от бюджета на Програмата, отколкото са внесли в него), а за „нетните вносители“ процентът е под 100. Например България е успяла „да си върне“ чрез участие в проекти 77% от това, което е внесла в бюджета на Програмата, докато
Естония е успяла
да спечели проекти за 1,5 пъти повече, отколкото е внесла.
Освен това по отношение на нетните бюджетни ползи от участието ни в тази научна програма България изпреварва Франция, Италия и Люксембург и има доста близки показатели с тези на Испания. Едва три от 13-те нови държави членки на ЕС (Естония, Кипър и Словения) обаче са успели да получат от бюджета на 7 РП повече, отколкото са внесли в него.
Анализът на участието на страните от ЦИЕ в Седмата рамкова програма на ЕС е редно да обхване и анализа на ефективността на националните научни общности и сектори, която се измерва чрез съпоставянето на броя на участията на страните членки на ЕС в Седмата рамкова програма на ЕС на 1000 заети в научната сфера (фиг. 2). Оказва се, че въпреки ниското заплащане, „изтичането на мозъци“ и непривлекателността на научноизследователския сектор на Източна Европа за стартиране на кариера, въпреки по-доброто заплащане, което предлагат западноевропейските изследователски организации и въпреки много по-добрата научна инфраструктура в Западна Европа, като цяло, редица източноевропейски страни са по-ефективни от водещите в научно отношение страни членки Германия и Франция. Така например
България
е по-ефективна
от Германия, Франция и Португалия,
защото с много по-малък брой налични учени успява да спечели определен брой проекти, които са относително повече в сравнение с тези на посочените стари страни членки.
Проблемът със статистически ниската ефективност на Германия и Франция има своето обяснение – това са европейските страни, които отделят най-голям дял от своя БВП за научноизследователски дейности, имат най-голям брой заети в сектор „Научни изследвания“ в сравнение с другите европейски страни, а колективите, които стоят зад всеки спечелен проект в Германия и Франция, често са много по-големи от тези на партньорските организации от България. Трябва да бъде отчетен и фактът, че за 7. РП средният бюджет на проект на партньорска организация от ЕС-15 е 340 000 евро, а от ЕС-12 – 167 000 евро.