Имената, от които бяга болестта

Калина МИЧЕВА-ПЕЙЧЕВА*

За прогонването на болестите, мислени в народния мироглед като зли сили, се практикуват множество ритуали. Някои от тях са вербални – наричания, клетви, благословии и др. Сред езиковите начини да се предпазим от болести, е и изборът на име за новороденото. Много лични имена имат защитна функция. Тази практика е стара. Имена с предпазващ характер откриваме и в османски данъчни документи от XVI в.
Най-честите имена в тях са с корен -стой- със значение ‘да стои, да не умре детето’ – Стоян, Стойо, Стоил, Стоин. Пожелание да трае, да живее дълго новият човек, съдържат имената Траян, Трайо, Траяно. Разпространени са и имената с корен вълк-. При тях защитната функция на името се крие в представата, че вълкът побеждава нечистите сили. Засвидетелствани са много варианти: Вълкан, Вълчо, Вълко, Вълка, Вълчан. Имената извършват имитативна магия, като свързват хората, които ги носят, с много здрави и устойчиви предмети – Камен с твърдия камък; Желязко с издържащото на огън и студ желязо; Церо с могъщото дърво цер; Мосто с непадащия мост.
Но в традиционната култура са познати и други начини да се отблъснат болестите. Дават се съвсем целенасочено имена, които означават нещо грозно, неприятно, за да бъдат накарани болестотворните духове, щом чуят името, да избягат. Такива имена са Калчо от кал, Грозе, Грузе, Грозьо от грозен. Уникалното име Недро е изтълкувано от Й. Заимов като защитно име от прилагателното недраг, защото недрагото дете и болестта не го иска.
В единичен случай е засвидетелствано лично име Дабижив -– от съчетание да би (бил) жив. И днес, ако кръстим новороденото с това позабравено име, ще се опитаме да му гарантираме изпълнен със здраве живот.

*Доц. д-р Калина Мичева-Пейчева работи в Секцията за етнолингвистика в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.

Свързани статии:

Много хубаво, ама бъгаво Фар, семафор, светофар (Първа част) Вентрилòг или вентрилòк За тракийските думи в българския език