Само учителят може да „зарази“ учениците с наука

Зина СОКОЛОВА

Първата международна олимпиада на доц. Албена Йорданова е през 2010 г. в Южна Корея, където отборът печели два бронзови медала. На следващата година, в Тайван, равносметката е
1 сребърно и 2 бронзови отличия. После няколко години поред ежегодно се печелят по 1 – 2 бронзови медала, до повратната 2016 г., когато учениците се представят блестящо и завоюват 1 сребърен и 2 бронзови медала в далечен Виетнам. През 2017 г. във Великобритания участниците се представят изключително добре и си тръгват с 1 златен,
1 сребърен и 1 бронзов медал. През 2019 г., на 30-ата Международна олимпиада по биология в гр. Сегед, Унгария, и четиримата ни участници печелят – 2 сребърни и 2 бронзови медала!
„Мога да изтъкна няколко положителни момента в работата с олимпийския отбор – казва доц. Албена Йорданова. – Единият е, че в последните години започнахме да издаваме книжки с тестовете и практическите задачи от областни и национални кръгове на проведени олимпиади. По този начин новите участници имат възможност да се запознаят с форма́та и да се подготвят по-добре. Имаме страница във „Фейсбук“, където се отразяват всички планирани и вече протекли събития и лесно се осъществява контакт между биолозите олимпийци. Но най-важният момент, който отчитам като изключително ползотворен, е, че от 2014 г. в лабораториите на Биологическия факултет организираме летни и зимни школи по биология.
На тези школи, които са два пъти годишно по пет дни, идват по около 50 ученици от по-горните класове от цяла България, които са участвали на предишната национална олимпиада по биология. В лабораторията на Биологическия факултет те овладяват основно важни практически умения, усвояват различни лабораторни техники за изолиране и пречистване на различни вещества, определяне на неизвестни концентрации, дисектират животни, работят с определители в катедрите по ботаника и по зоология, решават генетични задачи и др. Повечето от участниците в школите след завършването си се насочват към професионална кариера главно в областта на медицината и биологията.
Това им дава реални практически знания и умения, както и много голям шанс да заемат призови места на международните олимпиади. Недобрата новина е, че тези школи изискват сериозно финансиране, тъй като уникалните апарати, реактивите и химикалите, с които се провеждат експериментите, са скъпи. Едно училище не може да си позволи апаратурата, с която разполагаме в Университета, и затова е важно жадните за знания младежи да се докоснат до магията на науката, което се осъществява в школите.“
Без тези допълнителни занимания учениците ни практически няма как да се подготвят на ниво за едно международно състезание, категорична е доц. Йорданова. Когато един ученик ходи на такава школа от IX клас, за няколко години натрупва минимума от умения. Всъщност основният проблем е, че от години съществуващите някога в училищата лаборатории са занемарени напълно и едва сега започват да се възстановяват, но само в няколко училища. А лабораторната работа, усвояването на практически методи, техники, работата с апаратура са много важни. По време на международните олимпиади 50% от задачите са теоретични, останалите са практически, като се набляга на дисекции на животински организми, определяне на филогенетични връзки, ензимна кинетика, изолиране и пречистване на биомолекули, микроскопски техники и др. А кое е решаващо за мотивиране на учениците да се занимават с биология – учителят или една добре оборудвана лаборатория.
„Комбинацията от двете би била идеалният вариант – подчертава доц. Йорданова. – Но на този етап водещата причина е вдъхновяващият учител. Имаме такива в София, Силистра, Казанлък, Плевен, Бургас, Враца, Благоевград, които работят много добре с учениците. И благодарение на тях успяваме да съхраним традициите си – България участва на тези олимпиади от самото начало и е сред учредителите на олимпиадата по биология през далечната 1989 г.“
На предстояща конференция с учители и ученици, посветена на образованието по природни науки, доц. Йорданова ще изнесе лекция за бързи методи за ранна диагностика на белодробна зрялост при новородени деца.
С нея ще покаже на подрастващите какви конкретни приложения може да имат научните знания.
„От дълги години нашият колектив под ръководството на проф. Здравко Лалчев и проф. Емилия Христова – първия неонатолог у нас, въвел екзогенната сърфактант-терапия, изследва белодробна зрялост при различни пациенти, както преждевременно новородени, така и хора с различни белодробни патологии. При тях можем да оценим доколко е увреден белият дроб в резултат на механична травма, излив на стомашни сокове, ракови заболявания или наличие на алвеоларна протеиноза – как тези състояния увреждат състава и структурата на белия дроб.“
Темата вълнува доц. Йорданова от студентските ѝ години – нейната дипломна работа е посветена на оценка на състава на алвеоларния сърфактант. Дългогодишните ѝ проучвания водят до там, че чрез тестване на клинични проби от новородени деца или техните майки може да се определя белодробната зрялост при недоносените новородени. При преждевременно раждане има много голям риск бебето да развие неонатален респираторен дистрес синдром – заболяване, което се характеризира с липса или недостатъчност на специфичен за белия дроб липопротеинен комплекс, водещо и до висока смъртност. За нормалното постнатално развитие на недоносеното дете е важно да му се направи бърза и адекватна биохимична и биофизична оценка за състоянието на белия дроб на базата на клинични изследвания.
Преди три години екипът на доц. Йорданова печели проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, на тема „Разработване на съвременни методи за ранна и бърза диагностика на неонатален респираторен дистрес синдром при рискови новородени деца“. Известно е, че относителният дял на рисковите новородени деца в България прогресивно нараства. При тези деца рискът от смъртност е многократно по-висок поради възникване на респираторни нарушения, като в резултат на развитие на неонатален респираторен дистрес синдром се регистрира до 50% смъртност при преждевременно родените деца у нас. Затова и учените се надяват резултатите от проекта да променят тази негативна статистика и да бъдат от полза за подобряване на качеството на живот на недоносените деца, както и на техните родители, което е безценно.
„В лабораторни условия чрез подходящи биохимични и биофизични методи тествахме клинични проби трахеални аспирати, околоплодни води, назо-гастрални аспирати и др., които от дълго време се получават по инвазивен и доста болезнен начин – подчертава доц. Йорданова. – В последните години се оказа, че може да изследваме със същия успех стомашното съдържимо на новороденото – т.нар. гастрален аспират, който се взима веднага след раждането с неинвазивна и лесна процедура. Установихме, че след анализ на пробите специфични повърхностни характеристики, както и специфични маркерни протеини дават информация за белодробната зрялост на детето. Приносът на нашия колектив е, че гастралните аспирати могат да се използват като подходяща клинична проба за анализ и оценка на белодробната зрялост на новородените деца. Резултатите от изследванията показват дали е необходимо на бебето да се приложи т.нар. екзогенна сърфактант-терапия , която е животоспасяваща при преждевременно родените деца. При тази терапия в белия дроб на новороденото се вливат синтетични или естествени (изолирани от различни животни – крави, телета, прасета) сърфактантни препарати, които са изключително скъпи.
Цената на единичната доза е над 1000 лв., а за едно дете са необходими три дози. В България има практика на всяко недоносено дете превантивно да се вливат екзогенни сърфактанти, което е голямо разхищение на средства. Прилагането на нашите лабораторни анализи в клиничната практика би довело до по-точна преценка за необходимостта от сърфактант-терапия и би спестило средства за закупуване на препаратите.“

Свързани статии:

Невръстните родилки Институт на БАН изважда на пазара екозеленчуци Софийският апел за цифрово образование Делото на Светите братя отстоява правото на знание