Бялата България

Трябва да се гордеем, че имаме нещо свое на другия край на света, казва Иглика Трифонова от Асоциацията на младите полярници

Асоциацията на младите полярни изследователи в България (АПЕКС) е клон на световната младежка научна организация APECS International, в която членуват над 5000 учени от 81 държави. Всички те изграждат мрежа от съмишленици по света, които ги е грижа за бъдещето на планетата и търсят решение на глобалните проблеми. Всяка година през март и септември се провеждат образователни полярни седмици, които се организират по едно и също време навсякъде по света.
АПЕКС България работи изцяло на доброволни начала и в полза на обществото. Стремят се да създадат възможности за младите български учени да изследват Ледения континент и да обменят опит с колегите си по света. Членовете на младежката полярна организация са основно докторанти и преподаватели от различни университети, като целта им е с лекции, изложби, игри, работилници и ателиета да повишават интереса на децата към полярните региони и тяхното опазване.

Учените от Асоциацията на младите полярни изследователи често гостуват в различни училища, за да разказват на децата за живота на Антарктида

Диляна КОЧЕВА

Ние сме сред малкото държави, притежаващи собствена база на Антарктида, и трябва да се гордеем, че имаме нещо свое на другия край на света, или както ние го наричаме „Бялата България“, казва председателят на Асоциацията на младите полярни изследователи АПЕКС България Иглика Трифонова. И припомня, че през 1998 г. България става консултативен член на Антарктическия договор, а т.нар. Договор за управление на континента са подписали 28 държави. Всички те са пълноправни членове и могат да решават съдбата на Антарктида. Разрешение за собствена база имат 30 държави и страната ни е една от тях. Нашата носи името „Свети Климент Охридски“ и се намира на остров Ливингстън – част от антарктическия архипелаг Южни Шетландски острови.
„Когато гостуваме в училищата, децата ни гледат с огромни и любопитни очи, попивайки всяка наша дума. Запомнят абсолютно всичко, защото им е интересно“, споделя Трифонова. На срещите си с малчуганите им разказват за Антарктида, животните, опазването на околната среда. Моята събеседничка е категорична, че знанията на учениците за континента не са много, а причината за това се дължи на факта, че урокът за Ледения континент се учи само в края на учебната програма в V и VII клас .
Младите изследователи от АПЕКС България имат собствен щанд на тазгодишния Софийски фестивал на науката. Учени от организацията разказваха на посетителите за науката, с която се занимават на Антарктида, и показваха филми и снимки от Ледения континент. Посетителите имаха уникалната възможност да чуят разкази за живота там от първо лице. Биологът доц. Тихомир Стефанов бе донесъл образци от недотам познати риби. Водолази споделяха впечатления относно чувството да се гмуркаш в полярните води, и показваха на многобройните гости на събитието екипировката, с която го правят. Чрез експеримент с лед геолози на практика представиха какво представлява глобалното затопляне, и обясниха какви биха могли да бъдат последиците от него за обикновения човек.
На доброволни начала младите полярници обикалят училища и детски градини. Те искат да разкажат на колкото се може повече хора за красотата на Ледения континент и за живота в „Бялата България“. Стремят се да направят науката популярна и да покажат на децата, че да си учен, не е скучно, а интересно. „Искаме да повярват, че човек не трябва да спира да мечтае, когато иска нещо. Преди 15 години, когато беше моята първа експедиция, жени на Антарктида почти не ходеха. Всички ме питаха „Къде си тръгнала?“ и ми обясняваха как това няма как да стане“, казва Иглика Трифонова. Тя не е първата българка, стъпила на Антарктида, но е сред първите. Категорична е, че сега условията са много подобрени и няма невъзможни неща.
На въпроса какъв е животът на Антарктида, с усмивка отговаря като на хижа в планината – има график за почистване и помагане в кухнята, а през другото време всеки учен си върши своята работа по проектите. „Животът там е прекрасен и на никого от нас не му се връща. Била съм пет пъти и всеки път не ми се прибира у дома“, отбелязва тя. Полярни експедиции се провеждат през астрономическото лято, когато има полярен ден и няма нощ. Този период от годината съвпада с нашата зима. Българска експедиция има в периода ноември – март. Базата ни е сезонна, т.е. не е целогодишна, защото по време на полярната нощ температурата стига до минус 50, но по време на полярното лято българите са там и работят активно по научни проекти.
Традиционно първата група заминава през ноември – общо 40 човека посещават Антарктида за година.
В началото на 2020 г. са били там, но за съжаление, през ноември няма да успеят да заминат. Заради епидемията с коронавируса цяла Южна Америка е затворена и няма достъп до там. „За първи път от 29 години българската експедиция ще е в намален състав – само няколко човека ще отидат да проверят дали всичко е наред, но няма да има учени“, допълва тя.
През лятото в базата ни температурата е минус 10 – 15 градуса, но по думите на събеседничката ми времето много бързо се разваля и прогнозата е през няколко часа. „Континентът е опасен, защото атмосферните условия се променят почти мигновено. Иначе, ние не ходим в най-студеното време, напротив – в най-топлото. Тази година почти нямаше сняг“, отбелязва Трифонова. Глобалното затопляне се проявява всяка година. Ледникът, който се намира до българската база, започва да се свива с много метри. „До базата се образува езеро, което през зимата замръзва“, разказва младият учен. „Свети Климент Охридски“ се намира до вулкан, който е действащ, затова и от време на време се усещат леки земетресения. „Там е друг свят. Дори цветовете на небето са различни, когато е слънчево. Няма залез, няма изгрев – всичко едно. Но е много цветно и различно“, казва още Трифонова. Категорична е, че на Ледения континент има хармония с природата и животните не усещат човека като заплаха. Животинският свят е съставен основно от пингвини и тюлени, като се срещат, разбира се, и много различни и непознати до момента видове риби. Посочва, че тази година учените ни са открили два вида ракообразни, непознати на науката досега. А броят на младите учени, привлечени от непознатата и тайнствена Антарктида, продължава да расте.