Добрата дума

Татяна ДИКОВА

Родители педагози влизат да преподават в бургаско училище. Когато педагогическите специалисти излизат в болнични (голяма част от тях заради коронавируса – 11 от 52-ма учители), директорът се обръща към банката кадри на Министерството на образованието, защото там има колеги, които могат да заместват. Първа се отзовава майката на дете от училището. След това общо шестима млади хора откликват на апела. Трима от тях сега са
в часовете за началния курс. Всеки от тях има необходимата квалификация, за да работи с децата от началната образователна степен. Загърбват преките си служебни ангажименти, за да попълнят пооределите заради епидемията педагогически редици. Така учителското съсловие се нареди до хората, които загърбват личния си живот, припомняйки си, че някога и те са давали например Хипократова клетва. Нареди се до тези, които оставят топлото чиновническо кресло, за да работят като санитари и да помагат с каквото могат на медиците на първа линия.
Наричаме ги доброволци, хора
с различни професии и професионални ангажименти, всички те по свое желание и безвъзмездно се заемат да помагат в труден,
въобще за света, момент. Целта им е една – да допринесат за добруването и подобряването на качеството ни на живот. Това, за разлика от платените дейности, носи единствено чувство на удовлетворение и себеуважение. Хората с добра воля, или както ги наричаме доброволци, извършват своята дейност безплатно.
А най-често наградата за техните усилия са добрата дума и признанието на обществото.
Дължим им ги!