Самотният мозък жадува за общуване

Гладният мозък жадува за храна. Самотният мозък жадува за общуване с хора. След като прекарат само един ден напълно изолирани от други хора, човешкият мозък се оживява при вида на социални събирания по същия начин, както се активира мозъкът на гладен човек при вида на храна, съобщават учени в Nature Neuroscience.
Когнитивният невролог Ливия Томова от Масачузетския технологичен институт и нейните колеги изследват поведението на 40 участници в експеримент, които не получават храна в продължение на 10 часа. В края на деня някои нервни клетки в средния мозък буквално се възпламеняват в отговор на снимки на пица и шоколадова торта. Тези неврони произвеждат допамин – химическия агент, свързан с получаването на удовлетворение.
В друг ден същите участници са поставени 10 часа в пълна изолация (без приятели, без „Фейсбук“ и „Инстаграм“). В края на експеримента невроните на същото място се активират в отговор на снимки на хора, които си чатят или играят отборен спорт. Колкото повече глад е изпитал даден субект или колкото по-дълго време е бил в изолация, толкова по-силен е ефектът.
При хората, които съобщават, че обикновено са по-самотни, социалните реакции са притъпени. „Всъщност не знаем какво причинява това – казва Томова. – Може би това, че са изолирани, всъщност не ги засяга толкова много, защото това е нещо, което не е толкова различно от ежедневието им.“
Средният мозък, който играе важна роля в мотивацията на хората да търсят храна, приятели, хазарт или наркотици, реагира на хранителни и социални сигнали дори когато хората не са гладни или самотни. В крайна сметка, човек винаги може да яде или да се мотае. Но гладът и самотата засилват реакцията и правят поведенческия отговор на хората специфичен за това, което им липсва.