Как да бъдем по-богати

С разговор за „Иновативна България“ започнаха дебатите по Националния план за възстановяване и устойчивост

Научният продукт започва своя път към пазара от открития в изследователските лаборатории

Националният план за възстановяване и устойчивост е един от инструментите, с които да подкрепим тихата и невидима революция, която се случва в българската образователна система.“ Това коментира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на първата публична дискусия по първия стълб – „Иновативна България“ на Националния план за възстановяване и устойчивост. В разговора участваха и вицепремиерът Томислав Дончев, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, бившият министър на образованието
чл.-кор.проф. Николай Денков, представители на бизнеса и икономически експерти.
Министър Вълчев припомни, че в последните години се извършват редица реформи в училищното и висшето образование. „Направихме прехода към компетентностен подход – преходът не само към знания, но и към умения, към това да научим децата да се учат, към променящата се роля на учителя, който да търси и намира ключа към мотивацията за ученето на всяко дете“ отбеляза той. По думите му тази логика на реформата може да остава невидима, но тя минава през учебните програми, външното оценяване, през културата за иновации в системата.
За пореден път министърът на образованието и науката отбеляза, че най-голям проблем остават резултатите в областта на математиката и природните науки. Там най-трудно се намира ключът към мотивацията за учене на днешното поколение и там са необходими още усилия. И изграждането по Плана на 1680 STEM кабинета е стъпка в тази посока. „Подготовката на повече деца в областта на дигиталната креативност е ключова. Дигиталната креативност не са уменията на дигитални ползватели, а на дигитални създатели. Те изискват и по-задълбочено учене на математика и природни науки, а не само боравене с информационни технологии. Правим разликата между това да учим децата чрез информационните технологии и да ги учим за предстоящата ера на информационни технологии. Центровете ще спомогнат и за това“, заяви Вълчев.
Според него инвестирането по Плана на 712 млн. лв. за модернизация на 750 училища и 450 детски градини, както и за цялостни ремонти и изграждане на ученически и студентски общежития и кампуси ще доведе до подобрена физическа среда, която сама по себе си също създава мотивация за учене. „Ако искаме да имаме повече деца в професионално образование, което е ключово, трябва да имаме добри общежития и добри бази за практическа подготовка“, каза Вълчев.
Министърът припомни и двойното увеличение на заплатите на учителите, довело и до ръст в интереса за придобиване на педагогическо образование. Отбеляза и промените във висшето образование вследствие на политиките от последните години. „Планът за възстановяване е част от голям микс от дейности. Нещата се случват, но трябва да бъдат подкрепени. Разходите за наука и образование са тези с най-висока обществена възвръщаемост“, обобщи министър Вълчев.
Вицепремиерът Томислав Дончев посочи, че мерките образованието, науката и иновациите не са заложени само в Плана за възстановяване и за тях се очаква финансиране както от държавния бюджет, така и поне от три бъдещи оперативни програми – за образование, за иновации и конкурентоспособност и за научни изследвания и дигитализация. „Разходите за иновации, образование и икономическо развитие никога не са лукс. Неслучайно това е първият стълб в Плана с дял от 2,432 млрд. лв.“, заяви той. Вицепремиерът припомни, че от случващото се днес в класните стаи зависи как ще изглеждат пазарът, икономиката и обществото ни след 15 години.
И още, Томислав Дончев подчерта, че усилията в образованието са пряко свързани с амбицията на България да бъде много по-активна и по-дръзка в науката и иновациите. Той отбеляза, че никъде по света иновациите не се развиват само и единствено с публично финансиране, но когато то е фокусирано добре, това би активирало и значими по обем инвестиции от частния сектор. „Предвижда се създаването на нов фонд от 410 млн. лева, който да финансира авангардни научни разработки, иновации, висши училища, институтите на БАН и компании с оглед по-адекватната комерсиалиазция на всички научни разработки“, каза вицепремиерът.
По думите му при иновациите не е достатъчно да се намери финансиране, а и да се гарантира, че парите ще осигурят добавена стойност. „Затова трябва да държим отворен целия спектър от мерки – от фундаменталните изследвания, през приложните изследвания до комерсиализацията на разработките, без значение дали са правени в някоя академична институция или компания“, обясни той. Дончев припомни, че предстои да заработи и новата Държавна агенция за научни изследвания и иновации, която ще помага и финансира звена от научната и иновационната инфраструктура, за могат те да дават тази добавена стойност към българската наука и икономика. „Ефективността трябва да е основният критерий при разпределение на финансирането. В сферата образование, наука и иновации много са важни фините настройки. Да не изпадаме в спорове какви да са дяловете на фундаменталната и приложната наука, трябва да обръщаме внимание и на двете“, подчерта Дончев.
Вицепремиерът заяви, че по първия стълб на Плана ще бъде създаден и специален фонд от 490 млн. лева за изграждане на съпътстваща инфраструктура за съществуващи и нови индустриални зони. А на база средствата от този фонд България ще бъде в състояние да влага средства, когато работи с нови, големи стратегически инвеститори. В тази връзка, участващите в разговора експерти отбелязаха, че качеството на образованието пряко влияе върху привличането на значими инвеститори. Те препоръчаха повече държавно финансиране на научноизследователската и развойната дейност, поставянето на по-амбициозни задачи и на конкретни резултати.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски коментира, че Планът е добър, но задължително условие за неговия успех е координирана работа на научните организации, бизнеса и държавните институции. „Това, което ме притеснява донякъде, е, че не се вижда ясно по какъв начин ще бъдат стимулирани предимно ефективните изследвания. Остава впечатление, че т.нар. изследователски университети са единствените, в които ще се извършват научни изследвания. БАН не се вижда много в този план като основен играч, който произвежда половината от научната продукция в страната и притежава 70% от патентите“, отбеляза той. Акад. Ревалски коментира още, че е фундаментално важно как ще бъде управ-
лявана Държавната агенция за научни изследвания и инвестиции. „Основен елемент ще бъде как ще се оценяват проектите, които ще бъдат представени пред нея. Смятам, че ако не се вземат международни експерти като оценители, ще имаме големи проблеми“, заяви той.
Според чл.-кор. проф. Николай Денков създаването на изследователски университети у нас покрива както нуждата от развиване на нови полезни за общес.
твото изследвания, така и системното развиване на образователния процес.
А включването на студентите в научните изследвания е доказано най-добрият начин за подготовка на топ специалисти. Освен това преподавателите, които участват в научни изследвания, са в непрекъсната връзка с най-новите открития, които ще могат да представят на своите студенти.
По думите на проф. Денков е необходимо в най-кратки срокове да се изготвят критериите за тези изследователски университети. Те трябва да бъдат свързани с международно разпознаваема научна продукция, като са съобразени и със спецификата на конкретната научна област. А развиването на научни изследвания не бива да е запазена територия само за големите университети. „Има изключително успешни малки изследователски университети, които с много фокусирана работа в определени области са водещи в света. И трябва да се стремим към това“, заяви проф. Денков.
Според него всяко висше училище, което иска да има подобен статут, трябва да подготви програма с целия спектър от дейности – не само фундаментални, но и приложни изследвания, иновации, защита на интелектуална собственост, комерсиализация на продук-
тите. И тя трябва да премине през международен одит, преди да бъдат влагани средства. Проф. Денков бе категоричен, че за успеха на тази дейност е важно да се включат и институтите на БАН.
Относно създаването на Държавната агенция за научни изследвания и иновации проф. Денков заяви, че тя се появява с цел преодоляване на проблема за скъсването на връзката между научните изследвания и технологичните иновации. Но са необходими сериозни усилия от правителството, за да не се стигне до скъсването на връзката между фундаментални и приложни изследвания, както и между образование и научни изследвания.

Томислав Дончев, вицепремиер:

Трябва да скъсаме с икономиката на ишлеме, където България е конкурентна с ниската цена на труда и на оперативните разходи. Ако искаме икономика на добавената стойност, това може да се случи само ако откриваме, разработваме и произвеждаме по-скъпи неща. Богати се тези нации, които са в състояние на изобретяват и произвеждат неща, които другите не могат.
Когато България влиза в ЕС преди 13 години, БВП на глава от населението е 30% от средния за Общността. Към момента същият показател е малко над 50%. Задачата ни трябва да бъде БВП на глава от населението да достигне 70% от средноевропейския и това да се случи за период, по-кратък дори от 10 години.
Опитът на другите държави показва, че когато този показател е 70% от средноевропейския, тогава можем да очакваме и процеси на реинтеграция. Убеден съм, че България може не само да изнася скъпи, ценни, квалифицирани кадри, но и да изнася скъпа продукция, а да внася квалифицираните кадри, които е изгубила в годините назад.

Снимка еu2018bg.bg — Министър Красимир Вълчев

Красимир Вълчев, министър на образованието и науката:

STEM центровете не са купуване на оборудване и обзавеждане на кабинетите. Те са модел на учене чрез активно участие на учениците, чрез правене и изследвания. Този модел включва развиването на комплексни умения в областта на математиката, природните науки, дигиталната креативност и образователни иновации. Включва и обучение на учителите. В тези центрове ще има лаборатории, работилници, центрове за иноватори изследователи и за дигитална креативност.
Въведохме „Компютърно моделиране“ в III и IV клас, защото знаем колко е важна дигиталната креативност. Разширяваме го в V, VI и VII клас, свързваме го с информатиката и с информационните технологии. Увеличихме приема в STEM дисциплини от
40 на 60%. Създадохме три нови професионални гимназии по програмиране в Бургас, Варна и Стара Загора. Създадохме и програмата „Старт за ИТ кариера“ и „ИТ бизнесът преподава“. Учителите вече създават собствени образователни ресурси.