Ориста педагог

Има професии, които са орис – без възраст и пенсиониране. Казват, че бивши капитани на кораби и летци няма. Едните живеят в морето до последния си дъх, а другите летят насън… Бивши учители с мисия също няма. Те преподават винаги и при всички обстоятелства. Такава е бургазлийката Владка Деянова, която доскоро се водеше най-възрастната действаща учителка. Тя щеше да продължи да работи по проект в училището в созополското село Крушевец, но предвид обстановката нещата не се случват.
За сметка на това тя и сега работи – с трудно дете от същото село, по телефона. Помага на майката Диана за отглеждането на малкия, за когото усвояването на знания е трудно. Прави го без пари, от любов към професията и децата.
„Момченцето бе при мен до IV клас. Едро, физически здраво, но учението трудно му се удава. Родителите не желаеха да търсят специализирана помощ, съобразих се с тяхното желание. Напредваше бавно и трудно в началния етап. Сега той вече е в VI клас – и особено в дистанционното обучение направо се загуби. Затова и майка му Диана отново ми се довери“, разказва жената, която срещам на малкото пазарче в бургаския квартал „Зор-
ница“. Тя е навъртяла повече от четиридесет години трудов учителски стаж. „22 години бях учителка в село Равнец, 13 години в базовото училище „Михаил Лъкатник“ в Бургас и последните години бях в Крушевец – община Созопол“, с усмивка разказва бургазлийката и допълва, че работи от много млада и не иска да държи сметка за годините трудов стаж.
Тя е динамичен човек, с отлично запазена памет. Подчертава, че до последно възрастта не ѝ е пречила да пътува всеки ден от Бургас до село Крушевец, за да преподава на учениците си в местното училище. А мотивът да го прави – зареждащата любов на децата. „Никога не съм се чувствала като човек на възраст. Чувствам се много по-млада“, заключава Деянова, която държи в ръцете си две торби с покупки и обяснява, че бърза да се прибере, за да помогне на съсед, който е останал сам. Казва, че едните покупки са за него.
Преди да се разделим, настоявам да разкаже още малко за детето от Крушевец, с което работи сега по време на пандемия.
„С момченцето се чуваме по телефона два пъти в седмицата. За него уроците в VI клас са много трудни и моята цел е те да не го обезкуражават. Нашите телефонни срещи са в събота и неделя, когато и майка му е до него. Така и тя ни чува и му помага да се справи с поставените задачи“, обяснява за работата си учителката.
А майката вече е узряла и за идеята детето да ползва ресурсен учител. Благодарение на Деянова и на психолог от Созопол. „Те са прекрасни и двамата – майката сама ме потърси за помощ, обяснявайки, че аз съм учителят, на когото истински се е доверила, а също и момчето. Трудно достигнахме до идеята за диагноза на момчето и ползването на ресурсен учител, но сега, когато той вече е в VI клас и му е много трудно, тя разбра, че съм права и че останалите колеги, които също говорят в тази посока, са прави“, допълва учителката.
В дните на социална
изолация възрастната дама твърди, че не се чувства самотна и изоставена, въпреки че живее сама. Грижата за съседа – бивш пилот, и обаждането на колежки, осмислят дните .
Градинката пред блока също помага. Дори само опадалите есенни листа да бъдат събрани, пак е работа, която някой трябва да свърши – така разсъждава възрастната жена.
Осемдесет и трите години не пречат непрекъснато да е във връзка с по-младите си колеги. „Поддържам непрекъснат контакт с колеги, най-вече с екипа на базовото училище. Докато се събираха по различни поводи, преди пандемията, непрекъснато ме канеха да съм с тях.
И при училищните тържес-
тва също“, светват очите от спомените на Владка Деянова.
А сега, когато образованието е от дистанция, често решава задачи с майки, нейни познати, дава указания за справяне с определени педагогически казуси. „Не съм голям почитател на обучението от дистанция, особено за най-малките, които още нямат изградени навици. Само че няма как – моментът е тежък за всички. Сега родителите трябва да станат и учители, затова се опитвам и да помагам с натрупания в годините опит на всяка майка, която ме потърси. Не само да решим например логическа задача от началния курс или просто нещо по-друго, като как детето да се забавлява извън онлайн часовете“, споделя опита си бургазлийката. Тя е категорична, че само големите ученици в гимназиите могат да се справят добре с обучението в електронна среда, защото вече имат изградени навици. И стиска палци малките да се върнат в класните стаи без риск и притеснения.
Мисия учител – това е животът на Владка Деянова. В квартала я знаят като сърцат човек, който винаги е готов да помогне. А усмивката дори през маската се вижда – очите се смеят. За мнозина е най-естественото да се обърнат към нея за съвет или помощ. А пенсионирането и затварянето у дома не са никакъв проблем за една истинска учителка, въпреки възрастта.