Ефективни стимули за първите в иновациите

Николай КЪНЧЕВ
Наш специален пратеник
София – Лондон

Tехнологиите и интерактивността вече са неразделно свързани с обучението. И докато малките ученици кодират движенията на роботи в геометрични фигури, големите работят с 3D визуализации по биология, устройство на автомобила или готварство. Това видяха на Bett Лондон – едно от най-големите световни изложения за образователни технологии, над 60 000 посетители от цял свят. Все повече разработки са насочени към развитието на емоционалната интелигентност и преодоляването на трудностите при абстрактното мислене. Интерактивните дъски, които натоварват зрението на децата, вече са демоде, на тяхно място идват мултимедийните екрани с многобройни приложения, интерактивност и voting уроци.
Не бяха малко и представителите на родни училища на изложението в Лондон. Те дойдоха както да видят новостите в технологиите и иновациите, така и да потърсят стимул за споделяне и предаване на опит. Да се убедят отново, че уравновиловката действа демотивиращо. И вместо да се отпускат средства за иновации „на калпак“, е изключително важно да действат ефективни стимули за тези, които не само са първи в иновациите, но и споделят опита си с останалите.
Един такъв вариант е да се създаде пространство в Облака, в което всички, ползвали средства за иновации и обмяна на опит, да бъдат длъжни да качват разработките си и да ги правят достъпни за всички.
„Изключително съм впечатлена от начина, по който преподаватели и експерти промотират своята работа“, споделя Гергана Петрова, директор на Природо-математическата гимназия „Акад. Боян Петканчин“ – Хасково. Според нея са изключително важни поведението и убедеността на образователния експерт пред аудиторията, скъсяването на дистанцията с публиката – дори и чрез атрактивен стил на обличане в съответствие с преподаваната тема. „Впечатли ме разработката Lens на Microsoft – софтуер, даващ възможност чрез 3D очила да „виждаш“ с помощта на добавена реалност цялата обосновка на урока. С виртуално „почукване“ с пръсти да можеш да обикаляш из материала“, казва Петрова. Както и VR кубче, което се превръща в своеобразен ключ с изписаните по страните му QR кодове. В помощта на специално приложение за смартфон след сканиране на кода виждаме цели теми – за действието на вулканите или за строежа на земната кора например – огромен ресурс, достъпен чрез един QR код. Акцентът все повече ще се поставя върху търсенето на начини, чрез които ученикът може да експериментира, да учи чрез реалната среда“, смята Петрова. Пример дава със специалната писалка, която с минаване върху редовете сканира текст и автоматично го прехвърля в компютър, така позволява бързото му редактиране и препращане. Или text-to-speech писалката, която „чете“ сканирания текст и по този начин помага на деца със специфични затруднения. Учебният софтуер разнообразява учебното съдържание и подобрява преподаването, смята и Емил Терзийски – директор на Земеделската професионална гимназия „Климент Тимирязев“ в Сандански. За него акцент на Bett са интерактивостта, разнообразието в съдържанието, използването на мултимедийните възможности и е-учебници.
„В училището вече разполагаме с два стереоскопични дисплея – за уроците по анатомия и физиология и по устройство на автомобила. Имаме амбицията да закупим трети – за обучението по хранителни технологии“, казва Терзийски. Според него вече е дошло времето за разработване на STEM продукт, обобщаващ всички предмети от сферата на природните науки, технологиите, математиката и информатиката.Най-скъпият продукт е доброто образование, затова трябва да се стремим да внасяме най-доброто в училище. Така обяснява желанието си да посети Bett, Петя Сярова, директор на Профилирана гимназия „Васил Левски“ – Ямбол. Според нея е изключително вярно твърдението, че един глас може да промени една класна стая, едно училище, един град, целия свят – и това е гласът на учителя. „Bett е мястото, където човек може да види новостите и да си „свери“ часовника. През 2012 г. за пръв път видях тук сензорен екран, на следващата година вече имахме такъв в училище“– разказа Сярова. – Преди години Bett ни насочи и към използване на облачните технологии не само в преподаването, но и в процесите по управление на училището. Тази година видяхме, че освен 3D очилата в преживяването на добавената реалност вече се включват и другите сетива – чрез слушалки, сензорни ръкавици. Виртуално можете да обиколите целия свят“, обяснява Сярова. Според нея тази година в хит се е превърнала така наречената Mixed Reality, даваща възможност да се „видят“ и невидими частици – атоми, молекули и протичащите между тях процеси. Както и променената структура на учебниците по информатика – след едва три реда текст следват множество практически задачи. „Ще се опитаме да приложим тенденцията за все по-широко навлизане на добавената реалност в училище – в часовете по география, музика, изобразителни изкуства например – с 3D модели на известни архитектурни сгради, мултимедия и филми“, завършва Сярова. Две неща да са ти полезни – отварят магистрала за развитие, смятат в ямболската ПГ „Васил Левски“.
„Исках да видя ние къде сме, какво ново бихме могли да приложим в класната стая. – Така обяснява желанието си да посети Bett, Малинка Маринова, директор на Професионална гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ – Плевен. – По-спокойна съм, като видях, че сме в крак с технологиите“, казва тя. Вижда възможност за приложение в обучението на гимназистите на виртуалните визуализатори – устройства, даващи възможност за предаване на голям екран на това, което прави учителят или ученикът, например при подготовка на дадено ястие. „Време е да спрем с дигитализацията „на парче“ и да започнем да работим с ясен план и перспектива. Да имаме ясна концепция за оборудване на всяко училище с необходимите тъчскрийни, 3D принтери, интерактивни уроци, да продължи обмена на добри практики и начини за постигане на успехите“, смята Малинка Маринова.
„Отидох на Bett, за да видя най-новото в образователните технологии – споделя и Нели Павлова, директор на ОУ „Петко Р. Славейков“, Варна. – Като иновативно училище, отдавна използваме в клас дигитални технологии, мултимедия, интерактивни дъски. На изложението в Лондон отново видях, че ИТ технологиите се развиват не с години, а с месеци. Затова имам амбициите скоро да закупим нова, още по-модерна интерактивна дъска за предмети като математика, физика и астрономия.“
„Познаваме Bett от години като място за показване на технологии и нова образователна среда – казва Иван Стоянов, директор на СУ „Христо Ботев“ – Карнобат. Смята, че интерес представляват решенията за цялостна организация на образователната среда, включително как да са оформени стените, какви устройства да се инсталират в клас. – Разглеждаме средата като трети участник в процеса на обучение“, обяснява Стоянов. Според него се наблюдава процес, в който технологии и учебен материал, доскоро „запазена територия“ за средношколците, слизат във все по-нисък етап на обучение. „Оборудвахме технологична зона за средношколците, като експеримент пуснахме в нея деца от началния етап. И бяхме изненадани колко бързо те овладяха новите технологии и започнаха сами да ги ползват“, разказа директорът на училището в Карнобат. Такива са и световните тенденции – технологиите и добавената реалност да навлизат в най-ранна възраст – като стимул за смятане или решаване на казуси чрез игра. Тъчскрийните, 3D принтерите и виртуалната реалност отдавна са част от създадените в училището технологични зони. „На Bett видях, че вече дори са разработени готови програмни модули за 3D принтиране – за производство на части за роботи за часовете по кодиране например. Също и все по-широкото навлизане на онлайн ресурсите в час. Затова искаме да оборудваме всички класни стаи така, че да могат да ползват онлайн образователни продукти навсякъде“, разказва директорът на СУ „Христо Ботев“.
Скъпо, но с голям ефект и огромни възможности за интерактивно пътуване в науката и знанията. Това е образованието на бъдещето, основано на новите технологии. Учебен процес, в който учителят излиза от ролята на „последна инстанция“ и се превръща в ментор и партньор на децата, често оставяйки ги те да водят в похода за знания. И да бъдат ценни не с еднаквото зазубряне на текста, а с различията си – всеки да бъде талант там, където най-много иска и може.