Доц. д-р Добри Ярков, ректор на Тракийския университет – Стара Загора: Държавата се връща във висшето образование

По-доброто финансиране ще засили интереса към докторските програми

Интервю взе
Росица Ранчева

Г-н Ректор, Вашият коментар за предлаганите промени в Закона за висшето образование.
– Запознат съм подробно с всички предложения, направени от Министерството на образованието и науката. Не липсват козметичните, но някои са и доста сериозни. Считам, че повечето водят системата на вис­шето образование в позитивна посока.
При срещата ми с министър Красимир Вълчев го уверих, че ще подкрепим направените предложения. Държавата се връща във висшето образование. Това за мене е основната идея. Министърът ще сключва договори с ректорите на база на тяхната мандатна програма и ще следи за изпълнението ѝ.
Нашият университет няма да загуби от тези промени, напротив. Те са възможност той да се стабилизира. Тракийският университет има не само регионално значение. Факт е, че Стара Загора е признат университетски град. Намира се в центъра на България. Това богатство от специалности и научни направления прави университета ни национален. При нас учат студенти от цялата страна. Имаме и много чуждестранни студенти, които са наши бъдещи посланици, когато завършат успешно висшето си образование и се завърнат в страните си.
Интересът към Тракийския университет от чужди държави напоследък рязко се увеличи. Гостуваха ни дипломати от различни страни. Целта е да обучаваме студенти от Пакистан, Йордания, Казахстан и пр. От тези и други държави ни търсят за обмен на кадри, на учебни програми.
Затова съм убеден, че промените в Закона за висшето образование създават правила, които ще подпомогнат дейността ни.
– Как Тракийският университет ще отговори на предизвикателството „повече пари за по-високо качество на образованието“?
– Това е правилната политика. Всеки университет трябва да се съсредоточи в посока не само да събира студенти, а да им предлага качествено образование. Само че е трудно да говорим за качество, когато има дефицит на практическото обучение на студентите и това не е само в България. Така е в цяла Европа. Категоричен съм, че който университет успее да реши този проблем, да повиши практическата подготовка на студентите, така че те, след като завършат, да са готови веднага да започнат работа, а не да бъдат допълнително обучавани в продължение на месеци, той ще прогресира и ще бъде номер едно.
Затова тръгваме в тази посока – да повишаваме практическото обучение на студентите, така че те да са подготвени да се реализират на пазара на труда. Започваме с младите преподаватели в Тракийския университет. Те ще преминат средносрочни и дългосрочни курсове за специализация в най-добрите европейски университети. Така ще възприемат не само научните методи и методики, но ще се запознаят с начина на обучение на студентите, с културата на тези университети и държави. Ще създадат полезни трайни контакти за цял живот. Впрочем това е практика при нашите учители. Но през последните години тя се прекъсна. Колегите посещаваха чуждестранни университети по програмите „Еразъм“ и „Еразъм+“. Създаваха контакти, но те не бяха трайни във времето.
От младите колеги ще очакваме да донесат новите елементи и в образованието, и в научната сфера. Не можем да продължим да работим по старите учебни програми и планове, със старите методи. Икономиката и държавата очакват от нас специалисти, които са в крак с времето.
Другият нов момент в нашата политика е възстановяване и заздравяване на връзките университет – средно образование. Ще посетим специализирани училища с професионални направления, които съвпадат с нашите – ветеринарни, икономически и търговски, селскостопански гимназии. Техните ученици са наши потенциални студенти. Идеята е те да знаят какво ги очаква като студенти на Тракийския университет – модерна образователна и изследователска инфраструктура, както и възможности за кариерното им развитие. Бъдещите ни кандидат-студенти трябва да знаят, че имаме над 2000 партньорски организации, които ще ги чакат с нетърпение да завършат висшето си образование, за да им предложат работа. Неслучайно кандидатите ни в Педагогическия факултет се увеличават всяка година. Държавата със стъпките, които направи, гарантира добро заплащане и кариерно развитие на учителите.
– Как науката ще навлезе във факултетите, които подготвят лекари и учители?
– Науката отдавна е навлязла в нашите факултети. Но сме изправени пред дилема. Тази година се навършват 25 години от структурата Тракийски университет – Стара Загора. Но имаме звена, като Аграрния и Ветеринарномедицинския факултет, които имат близо 100-годишна история. С дългогодишни традиции е и Медицинският колеж.
В него са се дипломирали стотици фелдшери, които са лекували и продължават да лекуват милиони българи. За изминалия четвърт век Тракийският университет се е утвърдил като институция. Негово богатство са акредитирани специалности във всички професионални направления – от медицината до педагогиката, инженерните науки и целия аграрен спектър (без религия, теология и национална сигурност) и това го прави наистина уникален.
– Предизвикателство ли е новооткритият Медицински факултет в Бургас за Медицинския факултет в Тракийския университет?
– Мнението ми е, че университетите в България не трябва да бъдат конкуренти, а партньори, защото всички сме в един отбор. Трябва да има обмен на преподаватели. Да бъдем в добри колегиални отношения. Това ще бъде и една от мисиите ми като ректор. Обръщам се с призив към останалите ректори да бъдем единни в отбора си. Мисията на всички ни е да подготвяме кадри основно за България.
Медицинският факултет в Бургас не ни е конкурент. Ние имаме сериозни традиции. Имаме изградени невероятни специалисти. Ако не беше медицинският ни факултет, нямаше да имаме такива високотехнологични болници, в които се лекуват пациенти от пет области – Кърджали, Хасково, Сливен, Ямбол, Велико Търново, разбира се и Стара Загора, и то на много високо професионално ниво.
– Има ли Университетът изградена система за академично развитие на младите учени? Как са насърчавани те? Какво е състоянието на образователната и научна степен „доктор“? Колко от тях остават в Университета и колко се насочват към бизнеса?
– Това е болна тема. Докторантите, първо, са недофинансирани. Всяка година обявяваме голям брой докторантури – 50 – 60. Но кандидати няма поради ниското заплащане и неосигурен достатъчен ресурс за научноизследователската им дейност. От друга страна, 4-годишният срок за асистентите е много кратък. Те трябва да преподават, и заетостта им е голяма. Трябва да отделят време и за научната си дейност. Това е почти невъзможно. Някои от тях не успяват да защитят навреме, и се налага да бъдат освободени. В това отношение законът е категоричен.
Мнението ми е, че държавата трябва да помисли сериозно и да подобри заплащането и финансирането на докторантите – проблем за всички университети. А плановете на Университета са да се стимулират още от студентската скамейка най-добрите студенти, като ги включим в научни проекти. Целта е, след като завършат, да бъдат наши потенциални кандидати за докторски програми. Да им обявяваме докторантури и след това да продължат кариерното си развитие като преподаватели в Университета. Пътят през асистентската длъжност е по-труден и не е от най-успешните. По-добре е да се тръгва от докторантурата, след това – асистент и главен асистент. За тези, които успешно завършат докторантура, можем да обявим конкурс за главни асистенти. Така ще улесним младите хора в тяхното кариерно развитие, като спазваме държавните изисквания и подготвим млади специалисти с висок капацитет. Към момента над 90% от завършилите докторанти остават в Университета.
– Формално или реално работещо е партньорството на Университета с бизнеса? Има ли той място в Настоятелството на Тракийския университет?
– Имаме договори, сключени с бизнеса, но не бих казал, че са много ефективни. Категорично вървим по пътя връзките с бизнеса да бъдат реални, а договорите – изпълнявани. Това е изключително важно в контек­ста на повишаване на практическата подготовка на нашите студенти. Работодателите имат възможността да подбират бъдещите си кадри, а студентите – работодателите. В нашето настоятелство сме поканили знакови имена, и то в дейности, в които обучаваме кадри. На 22 януари т.г. Академичният съвет утвърди новите настоятели. Председател на Настоятелството е проф. Иван Станков – два мандата ректор на Тракийския университет, бивш народен представител и министър на земеделието, човек, готов да съдейства на Университета с огромния си опит, знания и контакти в страната и чужбина. Сред членовете личат имената на Красимир Станев – изпълнителен директор на „Албена“ холдинг, готов да отвори вратите за учебни практики и работа; Христофор Бунарджиев – изпълнителен директор и собственик на „Бул агро“, голям дарител и „доктор хонорис кауза“ на Тракийския университет; Димитър Ангелинов – собственик и управител на „Дерони“, иновативна компания, която изнася продукцията си в 39 държави; Чавдар Савов – инвеститор, готов да помага с идеи и да предлага интересни иновативни решения. В Съвета на настоятелите участва и студент, излъчен от Студентския съвет. Чакаме министърът на образованието и науката и кметът на Стара Загора да излъчат своите представители.
– Казахте, че само след броени месеци Тракийският университет ще отбележи четвърт юбилей. Как ще преминат честванията?
– Планували сме много и любопитни инициативи. Иска ни се за първи път старозагорската общественост да почувства, че ръководствата на града и областта и на Университета вървят заедно в една посока и са едно цяло. Имаме подкрепата и благословията и на Старозагорския митрополит Киприан. Проявите ще преминат под патронажа на еврокомисаря Мария Габриел. Стара Загора е студентски град, а Тракийският университет се намира в най-доброто място за живеене, което предлага и максимална реализация на младите хора. Налице е богатство от младост, енергия и високообразовани кадри.

Свързани статии:

Проф. д.ф.н. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет „Св. Кли мент Охридски“: Във всеки четвърти консорциум, одобрен от Европа, има български университет Иванка Киркова, началник на РУО – Пловдив: Ние сме там, където има проблем Н.Пр. Армен Едигарян – извънреден и пълномощен посланик на Република Армения у нас: Арменците в България са неразделна част от българското общество Доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей: Политиците трябва да знаят, че специалист не се отглежда за един ден