Наталия Любенова – V клас, II място,
ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Габрово
Научен ръководител – Пенка Йотева
Откритията и изобретенията на българските физици са много. Да се определи кое е най-важното, е невъзможно – всяко следващо е направено благодарение на някакво предходно.
Българският възрожденец Петър Берон през 1824 г. създава „Буквар с различни поучения“, или „Рибен буквар“. В седми раздел – „Физически сказания“, Берон дава някои начални сведения от физика на атмосферата и други природни науки. Иван Селимински – учител от Сливен, пръв въвежда физиката като учебен предмет у нас. Иван Гюзелев през 1873 г.
съставя и издава учебници по физика.
В Габровското класно училище обзавежда първия физически кабинет.
Днес е невъзможно да си представя цивилизования свят без копирната техника.
И отново всичко тръгва от един българин – акад. Георги Наджаков. Светът признава огромния му научен принос на 22 юни 1937 г.,
когато открива фотоелектретното състояние на веществата – първото българско откритие в областта на физиката, което е в основата на фотокопирната техника.
Mолекулно-кинетичната теория за формирането и растежа на кристалите е разработена от Иван Странски и Ростислав Каишев. Проф. Иван Странски е един от най-известните български учени в чужбина. Неговият значителен научен принос е във физикохимията – разкриването на механизмите на кристалния растеж му носи световна известност през 30-те години на XX век. Днес името „Иван Странски“ носят два института – Институтът по физикохимия в Берлин и Научноизследователският институт в Оберхаузен.
Ростислав Атанасов Каишев е български физикохимик, работил основно в областта на кристалния растеж. Член на Българската (1947), Немската (1957), Чехословашката (1966), Саксонската (1968) академия на науките, вицепрезидент на Международния съюз по чиста и приложна физика IUPAC (1975 – 1980). Една от най-големите заслуги на Ростислав Каишев и съмишлениците му е създаването на българската школа по физикохимия.
Илия Вълков е по-известен като Юл Браун, откриватeл на т.нар. Браунов газ. Както и на физикохимията на имплодиращото горeнe на Брауновия газ със съпътстващото го отдeлянe на енергия от вакуума. Газът сe получава чрeз eлeктролиза на вода, при която сe отдeлят водород и кислород. Илия Вълков открива прост способ да ги съхранява заeдно в eдин и същ рeзeрвоар, бeз тe да избухват.
Българската дама на крачка от Нобелова награда – Елисавета Карамихайлова, е първата жена професор по физика и първият професор по ядрена физика и радиоактивност. Карамихайлова е една от 23-те жени учени в света, изследващи радиоактивността. Малко известен факт е, че Елисавета Карамихайлова и сътрудничката ѝ Мариета Блау са били само на крачка от откриването на неутроните, но малкото забавяне в публикуването на резултатите им ги лишава от тази заслужена слава. Водена от силно родолюбие, Елисавета пренебрегва всички възможности за кариерно развитие по цял свят и се завръща в София.
Малцина знаят, че сме съвременници на български физик от световна величина. Само на 33 години, Иван Тодоров (р. 1933) е избран за член-кореспондент на БАН, а по-късно става и най-младият академик, избиран някога в БАН – на 40 години. Нобеловият комитет е канил Иван Тодоров като консултант при избора за номинации на лауреати за Нобелова награда. Основател е на българската школа по математична физика. Има над 250 научни трудове, повечето публикувани във водещи световни научни списания. Трудовете му са цитирани повече от 3000 пъти от чуждестранни учени.
*Есето се публикува със съкращения, заглавието е на редакцията
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg