Перла в короната

Филиалът „Димитър Ковачев“ на Националния природонаучен музей на БАН е създаден в Асеновград през февруари 1990 г. Тогава Академията, Националният природонаучен музей и местната община по инициатива на проф. Николай Спасов – сега директор на НПМ, сключват споразумение.
„Бих нарекъл филиала в Асеновград перлата на Националния природонаучен музей и голяма наша и моя лична гордост – разказва проф. Спасов. – Идеята се роди още 1984 г. Тогава поканих проф. Ербер Тома да отидем към Дорково, Велинградско. Така ми се падна аз да съм човекът, който да организира българо-френските палеонтологически разкопки край това село, които дадоха изключително интересни резултати, прочули се в цял свят. Вече бях чул, че в гимназията в Асеновград има много интересна палеонтологична колекция, и предложих пътьом да минем да я видим. Така се запознах с Димитър Ковачев – учител по биология в гимназията.
Той е много интересен човек, с чепат характер, но изключително инициативен и вдъхновен. Това, което видях в залата, ме порази. Не очаквах такова богатство и такива уникални фосили. Тогава си казах, че тази колекция трябва да бъде запазена за поколенията и да бъде изучена. Струваше ми се, че това не може да се случи, ако тя остане само като учебна сбирка. Казах си, че трябва да се опитам да направя филиал на Националния природонаучен музей в Асеновград.“
Проф. Николай Спасов отива при тогавашния директор на музея акад. Иван Костов, световноизвестен геолог. Той го съветва да говори направо с акад. Сендов – председател на БАН, който е от Асеновград.
„Срещнах се с него. Той бе делови човек, математик, и за да не си губи времето, винаги казваше: „Можеш ли да изложиш случая за 5 минути“. Изглежда, успях, а и той ме познаваше. Бях най-младият автор в т.нар. Сендов буквар, който навремето много нашумя и много направи за образованието на поколения българи. Акад. Сендов одобри идеята ми.“
Така се стига до тристранния договор между институциите. Но всичко е все още на хартия. За да стане музеят реалност, предстои още много работа. Колекцията, направена от Димитър Ковачев и неговите ученици, които през ваканциите са работили в палеонтологическите находища, открити от учителя по биология, влиза в научните фондове на НПМ. Заради заслугите си учителят е назначен като уредник, а Николай Спасов става научен ръководител на филиала. Ковачев издейства и сграда. Музеят отваря врати през 1999 г. Тогава се организира и международен симпозиум, посветен на научната ценност на колекциите му. По-късно експозицията е обогатена с фосилните находки от ранния плиоцен, разкрити по време на българо-френските разкопки край с. Дорково от 1985 до 1987 г. Днес тази експозиция не само привлича туристи от България и чужбина, но служи и за обучение на деца, ученици и студенти.

„Научната колекция е много атрактивна за всеки, който се интересува от миналото на природата. В нея има уникални скелети на животни на 7 – 8 милиона години – подчертава проф. Спасов. – При създаването на музея бяха назначени двама консерватори, които в течение на 25 години доразвиха колекцията. Със средства на НПМ донесохме около 15 тона седимент от находищата, където Ковачев беше работил – Калиманци и Хаджидимово, днес световно известни. Двамата консерватори на място извличаха кости, които подреждахме в научната колекция. Материалът от българо-френската експедиция край Дорково също беше донесен в музея. Днес на него е посветена отделна зала. Уникалният фонд е един от най-богатите в света и съдържа колекции на т.нар. пикермийска хипарионова фауна от късния миоцен, съществувала отпреди 8 – 7 до към 5 милиона години. Тази фауна е много по-близка до днешната африканска савана със своите носорози, жирафи, маймуни, антилопи, щрауси.
Моята гордост е, че успях да създам ученици – в момента целият отдел по палеонтология в Националния природонаучен музей е от мои възпитаници, някои вече изтъкнати учени. И всичко това благодарение на уникалната колекция в Асеновград.“
От тези колекции са описани няколко нови за науката изкопаеми видове и дори родове животни, бозайници и птици. Подготвени са множество научни публикации, разкриващи фауната на онова време, благодарение на съвместната работа на учени от НПМ – БАН, и изтъкнати чуждестранни палеонтолози. Тези изследвания допринасят много за създаването на българска палеонтологична школа в областта на гръбначната фауна, чиито приноси са широко известни и високо ценени сред международната научна общност.
Последната публикация върху материали от колекцията на Палеонтологичния филиал на НПМ – БАН, е свързана с уникален череп на махайродус, описан от френски и български учени, и представлява ценен принос в изучаването на емблематичната котка. Детайлното описание е публикувано на 16 април 2020 от проф. Дени Жераадс (Denis Geraads) от Националния музей по естествена история в Париж и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН в известното палеонтологично списание Geodiversitas.

Свързани статии:

Ново попълнение за стадото на зубрите Пингвини феи се любуват на светлините Ваксината е единственото решение Химия на бъдещето