Сам вкъщи…

Зина СОКОЛОВА

Още през пролетта на 2019 г.
пандемията от коронавирус и наложените карантинни мерки доказаха едно – децата искат да ходят на училище. А познатите до болка реплики „много ги товарят“, „не искат да учат“, „скучно им е“ потънаха в небитието. Домашният „затвор“ никак не се понрави на малчуганите. Те бяха откъснати от естествената си среда, от възможността да общуват със своите връстници, дори да правят пакости заедно… Да не говорим за въздействието на самотата върху детската психика, за което бият тревога специалистите.
Какво се случи с родителите? Извънредната ситуация ги ангажира още повече с образованието на децата им. Но тя им показа и още веднъж доказа колко огромна и незаменима е ролята на учителя и на институцията училище в живота на всяко дете – да образова, да възпитава и социализира, да формира чувство за екипност. Принудителният престой вкъщи отново напомни кои са истинските ценности. Едно е да седиш пред компютъра, увлечен в игри и забавления. Друго е, когато си оставен сам вкъщи, за да учиш пред екрана. Усилието за концентрация е по-голямо, умората – също. Мотивацията бързо се изпарява. Няма я радостта от живото общуване със съученици, с учители.
Така се оказа, че училището е повече от желано. Потвърждават го и данните – едва 704 родители на деца от I до IV клас в цялата страна са подали заявление малчуганите да си останат вкъщи и да учат от разстояние. Интересно е обаче да разберем какво мислят децата на тези родители. Да останеш сам вкъщи, облекчение ли е? Ако – да, то за кого?