Голямо БРАВО!

Антоанета НАЙДЕНОВА

Иновации, изкуствен интелект, цифрова трансформация – чуваме ги непрекъснато, за да свикваме с бъдещето. И за да не изпаднем от пазара на труда или просто за да можем да общуваме виртуално, непрекъснато се налага да подобряваме дигиталните си умения и да учим нови неща.
В образованието обаче цифровизацията вече не е близко или далечно бъдеще, а факт. Само през тази учебна година на някои от по-големите ученици я им се съберат
1,5 – 2 месеца присъствено обучение,
я не. Учат дистанционно във виртуални класни стаи в различни платформи, в които виждат и/или чуват учителя си, могат да задават въпроси, ако нещо не им е ясно, и да получат навременни адекватни отговори.
И то веднага, а не след няколко часа или дни, както се случва в някои много по-развити европейски държави.
Във Франция дистанционното обучение се провежда предимно във „Вайбър“. В Ирландия пък учителите пращат на учениците всяка сутрин мейл с презентация на новия урок или заснет от учителя клип и указания какво трябва да свършат през деня. Същото е положението и в Италия, в Испания и т.н. След това децата връщат каквото са свършили също по мейл. Ако нещо не им е ясно, пак задават въпросите си и чакат, докато учителят намери време да им отговори.
Разликата между двете форми на обучение от разстояние е от земята до небето. И то в наша полза. Макар и трудно, но у нас вече всички деца разполагат с крайни устройства и безплатни карти за интернет. Най-голямото БРАВО обаче е за техните учители, които успяха с питане на колеги и обучителни курсове да направят възможно всичко това! БРАВО и за техните колеги от българските неделни училища, които показват по места какво означава истинско онлайн обучение.

Свързани статии:

Време за учене Солидарност Над 2 млн. лв. за малчуганите в Дулово Говорете с детето си